Читать «Памет» онлайн - страница 37

— Да, знам. Трябваше аз да предам кесията със злато от твоята област. Ами, обичайната навалица. Грегор се оттегли рано и всичко свърши много преди сутринта. — Иван присви устни, сякаш внезапно му бе хрумнала страхотна идея. Майлс се напрегна.

— Знаеш ли какво, след два дни Грегор дава официална вечеря. Ще дойдат двама-трима нови галактически посланици и няколко второстепенни съветници, които представиха акредитивните си писма миналия месец. Грегор реши да ги събере всички заедно, за да приключи наведнъж с тази работа. И, както обикновено, мама играе там ролята на домакиня.

Лейди Алис Ворпатрил беше широко известна като главен обществен арбитър на Ворбар Султана, не на последно място заради редовните си задължения в императорската резиденция като официална домакиня на император Грегор, който нямаше нито съпруга, нито майка, нито сестра.

— После ще има танци. Мама ме попита, не мога ли да събера неколцина младежи, за да загреем балната зала. Под „младежи“, доколкото разбрах, тя разбира хора под четирийсетте. И „подходящи“, както можеш сам да се досетиш. Ако знаех, че си в града, щях да те изловя по-рано.

— Тя иска да си заведеш момиче — разтълкува предложението й Майлс. — За предпочитане съпруга.

Иван се ухили.

— Да, но кой знае защо, повечето ми познати не искат да ми заемат своите.

— Трябва ли и аз да си взема партньорка за танците? Вече не познавам почти никого тук.

— Ами тогава вземи някое от момичетата на Куделка. Като мен. Естествено, това е все едно да отидеш с родната си сестра, но те са адски внушителни, особено когато са всички заедно.

— С Делия ли ще бъдеш? — замислено попита Майлс.

— Да. Но ако искаш, ще ти я отстъпя и ще взема Мартя. Само че ако ще си с Делия, ще трябва да обещаеш да не я караш да обува високи токове. Тя мрази да носи високи токове.

— Но на високи токове тя е толкова… внушителна.

— И без тях също е внушителна.

— Наистина. Е… добре, уговорихме се. — Майлс за миг го озари видение: представи си как получава пристъп в императорската бална зала пред половината ворски столичен каймак. Но имаше ли алтернатива? Да остане сам вкъщи още една нощ и да не прави нищо, освен да мечтае за бягството си на Ескобар след поредната операция? Да измисли деветнайсет неизпълними начина да се справи с наблюдението на ИмпСи на собствения им терен? Чрез „мозъчна атака“ да реши как да открадне котката на пазача, за да има поне някаква компания? А Иван можеше да реши проблема му с транспорта.

— Нямам кола — съобщи Майлс.

— Къде е скутерът ти?

— Той е… в сервиза. На профилактика.

— Искаш ли да те взема?

Мозъкът на Майлс бавно заскърца. Това означаваше да шофира Иван за ужас на всички благоразумни пътници. Освен ако Майлс успееше да изплаши Делия Куделка дотолкова, че тя да поеме управлението. Внезапно го осени блестяща идея и Майлс се поизправи на стола.

— Майка ти наистина ли иска повече хора?

— Да.

— Капитан Дъв Галени е в града. Видях го в щаба на ИмпСи. В аналитичния отдел е, макар че, неизвестно защо, той го счита за рядко удоволствие.