Читать «Памет» онлайн - страница 31

Времето бе сиво и мрачно, но поне не валеше. И той беше прекарал прекалено много време на борда на ужасно тесния (макар и бърз) скоков кораб. Майлс взе шинела си и излезе навън. В края на краищата имаше заповед да се движи с телохранител само по време на галактическите си пътувания.

От щаб-квартирата на ИмпСи до замъка Воркосиган имаше не повече от четири километра — и двете сгради се намираха в Стария град.

„Ще се прибера пеша.“

* * *

Когато зави зад последния ъгъл и излезе на улицата, на която се намираше замъкът Воркосиган, небето съвсем се смрачи и започна да ръми. Майлс се поздрави с успеха. Четири километра за… е, навярно не беше най-добрият резултат в живота му, но поне не се задъхваше, както преди половин година.

Разходката бе минала… нормално. Денем улиците в центъра на столицата бяха натъпкани с коли и задръстени с пешеходци, които бързо крачеха по някакви си свои работи, почти не обръщайки внимание на дребния мъж във военна униформа. Никой не се заглеждаше в него, никой не правеше груби жестове, нямаше даже нито един направен крадешком жест за отпъждане на мутация. Дали се дължеше на факта, че се бе избавил от неравната, куцаща походка, от крачните шини и от голямото изкривяване на гръбначния стълб? Или се бяха променили самите бараярци?

Някога на тази улица се бяха издигали три старомодни постройки. Поради съображения за сигурност, Империята бе купила едната по време на регентството на баща му и сега в нея се помещаваха някакви чиновнически офиси. Другата в отсрещния край, далеч по-занемарена и с изгнил водопровод, беше съборена и на нейно място имаше малък парк. В дните на своя възход, преди сто и петдесет години, големите къщи сигурно се бяха извисявали величествено над минаващите край тях карети и конници, препускащи покрай тях. А сега бяха засенчени от далеч по-високи модерни сгради от другата страна на улицата.

Замъкът Воркосиган се намираше в средата, отделен от улицата с тясна морава и градина около полукръглата отбивка. Имението бе оградено с каменна стена, увенчана с черни шипове от ковано желязо. Двете четириетажни крила от грамадни сиви каменни блокове, допълнени с някои доста странни архитектурни пристройки, определено имаха древен вид. Трябваха им само зъбери и крепостен ров. „И малко прилепи и гарвани за декор.“ Произхождащите от Земята прилепи рядко се срещаха на Бараяр, тъй като нямаше достатъчно земни насекоми, с които да се хранят, а местните създания, погрешно наричани „бръмбари“, обикновено бяха отровни. Истинската защита на целия комплекс се осигуряваше от силово поле, минаващо точно зад стената, което елиминираше всякаква романтична възможност за наличие на прилепи. Часовите стояха в бетонното помещение на портала. В зенита на регентството тук денонощно се бяха редували три взвода от ИмпСи, разставяйки постове както около самото здание, така и в целия квартал наоколо, наблюдавайки важните персони от правителството, бързащи към замъка Воркосиган, или от него.