Читать «Памет» онлайн - страница 278

— Да?

— Последния път, когато я видях, забелязах, че косата й се прошарва. Знаеш какво значи това. Наскоро разговарях за това с Канаба, помниш ли го? Той й дава не повече от два месеца до началото на сериозен метаболитен срив и до края й. Искам да ми обещаеш, че ще ми съобщиш навреме, за да дойда и да я видя преди да умре. Не… не искам да е сама в този момент. Това е обещание, което някога си дадох и смятам да го изпълня.

Ели отново легна.

— Добре — сериозно отвърна тя. И след миг добави: — Така… спал ли си с нея?

— Хм… — Майлс мъчително преглътна. — Това беше преди теб, Ели. — И след минутка се принуди да добави: — И после, от време на време. Съвсем рядко.

— Ха! Така си и знаех.

„Щом ще сме болезнено любопитни…“

— Ами… ти? Нямаше ли никой друг след моето заминаване?

— Не. Бях добро момиче. Ха! — И след миг добави: — Е, преди теб… беше друга Куин.

Тази рязка откровеност, разбра той, беше обратната страна на нейната правдивост; той не се задълбочи в това.

— Би трябвало да се подразбира, но за всеки случай… нали знаеш, че си свободна от всякакви лични задължения към мен в бъдеще?

— За да можеш да си свободен и ти ли? Това ли било? — Тя го докосна по лицето и се усмихна. — Нямам нужда да ме освобождаваш, любими. Аз мога да се освободя сама, по всяко време когато реша.

— Мисля, че точно това съм обичал винаги в теб. — Майлс се поколеба. — А ще решиш ли, че е дошло време да решиш?

— Е, това вече е друг въпрос, нали? — меко отвърна тя. Те дълго се гледаха в очите, сякаш вкарваха образа на другия в някаква вътрешна база данни. После Ели добави доброжелателно и с необичайна проницателност: — Надявам се, че ще намериш своята лейди Воркосиган, Майлс. Която и да е тя.

— И аз се надявам, Ели — въздъхна Майлс. — Но ме е страх от търсенето.

— Мързеливец — измърмори тя.

— И това е вярно. Ти беше мечтата на пияницата, Куин. Доста ме разглези, да знаеш.

— Трябва ли да се извинявам?

— Никога.

Тя пое дъх след дългата целувка, последвала тези думи, и се поинтересува:

— Докато продължаваш да търсиш, може ли от време на време да се повъргаляме в леглото?

— Навярно… Не знам. Ако някога се озовем по едно и също време на една и съща планета. Вселената е голяма.

— Тогава защо все се натъквам на едни и същи хора?

Двамата се отдадоха на бавни милувки. Без цел, без бъдеще, без минало, просто малък мехур във времето, в който бяха само Майлс и Ели. След това нещата тръгнаха много по-добре.

* * *

Когато всичко свърши, Ели прошепна в ухото му:

— Смяташ ли, че новата ти работа ще ти хареса също толкова, колкото аз харесвам моята?

— Започвам да подозирам, че да. Ти си готова, знам. Скоро получих доста суров урок на тема колко е лошо да оставяш без повишение способните си подчинени прекалено дълго. Следи… — той едва не каза „моите“, — твоите хора за това.

— А има ли за какво повече да се бориш? Да се издигнеш от осми до първи ревизор, да речем?

— Само ако преживея всички. Което, като се замисля, може и да се случи: аз съм по-млад с трийсет години. Но номерата са само за удобство. Номерът не обозначава ранга. Те всички са равни, в известен смисъл. Когато се срещат, сядат в кръг. Което е много необичайно за чувствителното към йерархията бараярско общество.