Читать «Памет» онлайн - страница 279

— Като рицарите от Кръглата маса — подсказа Куин.

Майлс се задави от смях.

— Само да ги беше видяла!… — Той се поколеба и добави. — Е, не знам. Рицарите от Кръглата маса постоянно са се състезавали за почести. Искам да кажа, нали затова Артур е трябвало да направи масата кръгла, за да сложи край на това. Но повечето ревизори са… не мога да кажа, че не са амбициозни, защото не биха постигнали в живота онова, което имат. Надживели са амбицията си? Тези стари бараярски рицари са удивително незаинтересована група. Наистина нямам търпение да ги опозная по-добре. — И Майлс предизвика у Ели няколко прихвания, красноречиво описвайки й странностите на новите си колеги.

Ели прокара пръсти през тъмните си къдрици и неволно се усмихна.

— Боже мой, Майлс, започвам да си мисля, че идеално ще се впишеш там.

— Някога случвало ли ти се е да се озовеш на непознато място и да се почувстваш у дома си? Нещо такова е. Много е… странно. Но в никакъв случай неприятно.

Тя го целуна по челото — за благословия. Той целуна дланта й — за късмет.

— Е, щом като настояваш да си цивилен, бъди добър бюрократичен рицар — решително каза тя. — Направи така, че да се гордея с теб.

— Ще бъда, Ели.

* * *

Завръщането на Майлс от Комар не беше богато на събития. Той пристигна в замъка Воркосиган в тишината на късната зимна вечер и откри, че там е топло, горят огньове и всичко е готово за пристигането му. Утре, реши Майлс, щеше по всички правила да покани гости на вечеря — Дъв, Делия и останалите от семейство Куделка. Но тази вечер седна в кухнята със своя оръженосец и Мама Кости. Готвачката беше малко шокирана — както от неподходящото за ролята му поведение, така и от нахлуването на нейна територия. Но Майлс й разказваше виц след виц, докато тя не се разсмя и го шляпна с кухненската си кърпа, сякаш е някое от нейните момчета, което безкрайно изуми Пим. След дежурството си там надникна и ефрейтор Кости, за да бъде нахранен по всички правила и да поиграе с котенцата, които сега живееха в постлания с парцали кашон до печката (или по-точно настойчиво опитващи се да избягат оттам). Ефрейторът и Мама Кости информираха Майлс за всички новини относно Мартин: сега той учеше в академията, с всички произтичащи от това жалби и оплаквания.

След късната вечеря Майлс слезе в избата. С всички церемонии той избра бутилка от най-старото и хубаво вино на дядо си. Когато я отвори, откри, че виното се е вкиснало. Въпреки това отпи малко заради символиката. После решително я изля в мивката на новите си апартаменти и се върна за бутилка от много по-нова реколта, в която бе сигурен.

Този път избра кристална чаша и седна на невероятно удобното кресло до еркерния прозорец, наблюдавайки как големите редки снежинки танцуват зад прозореца под светлините на градинските фенери. Това беше един вид таен, много личен помен. Той се чукна с призрачното си отражение в стъклото. И какво беше това, третата смърт на адмирал Нейсмит? Веднъж — на Джаксън Хол, веднъж — в кабинета на Илян и трети, последен, особено болезнен път — неговото възкресяване и повторно убийство в случая с Лукас Хароче. След първата смърт той не беше в положение, в което можеше да се наслади на достоен помен — загубен и замръзнал багаж, ето какъв беше той тогава. Втория път дядовият му кинжал, с който сега си отвори червеното вино, беше далеч по-съблазнителен от брендито. Майлс се облегна назад и се приготви да си отдели час егоистично самосъжаление, примесено с вино и да приключи с това.