Читать «Памет» онлайн - страница 276

— Опитах, Ели. Опитвах седмици наред. Нямаш представа колко упорито опитвах. Но аз никога не съм бил наемник, никога. Нито за миг.

В кафявите й очи проблесна гняв.

— И ти смяташ, че това ти дава морално превъзходство над всички нас?

— Не — въздъхна той. — Но това ме прави Майлс Воркосиган. А не Майлс Нейсмит.

Куин поклати глава. О, пак онзи отказ. Майлс познаваше кухия му кънтеж.

— В теб винаги е имало нещо, което никога не съм успявала да достигна. — В гласът й се усещаше болка.

— Знам. Години наред се опитвах да залича лорд Воркосиган в себе си. Но не успях, дори заради теб. Не можеш просто да избереш една част от мен, Ели: да вземеш парченцето, което ти харесва, а останалото да оставиш на масата. — Той с разочарован жест показа масата и изсъхващата им вечеря. — Мен не ме сервират на порции. Всичко или нищо.

— Ти можеш да бъдеш всичко, което решиш, Майлс, и където поискаш!

Той мрачно се усмихна.

— Не. Открих, че и аз имам предели — на друго ниво. — Този път той взе ръцете й в своите. — Но може би ти имаш избор. Да идем на Бараяр, Ели, и бъди… и бъди отчаяно нещастна с мен?

От гърдите й се изтръгна смях.

— Какво е това, пак ли откровение?

— На дълъг път не може по друг начин. А аз говоря за много дълъг път.

— Майлс, не мога. Искам да кажа, твоята родина е хубава — за планета, — но там долу е ужасно.

— Можеш да го направиш не толкова ужасно.

— Не мога… не мога да съм онова, което искаш. Не мога да съм твоята лейди Воркосиган.

Майлс извърна очи, погледна встрани и разпери ръце.

— Мога да ти дам всичко, каквото имам. Не мога да ти дам по-малко.

— Но в замяна искаш всичко, каквото съм аз. Адмирал Куин ще изгори… и от пепелта ще се появи лейди Воркосиган. Не съм голям специалист по възкръсенията, Майлс. Това е по твоята специалност. — Тя безпомощно поклати глава. — Ела с мен.

— Остани тук с мен.

„Любовта не побеждава всичко.“ Докато наблюдаваше изписаната на лицето й вътрешна борба, Майлс по ужасяващ начин се почувства като Хароче. Навярно и генералът не се бе наслаждавал на своя миг на морално мъчение. „Единственото, което не можеш да размениш за най-съкровеното си желание на сърцето си…“ Майлс стисна ръката й по-силно; сега той с цялото си сърце желаеше не любов, а истина.

— Тогава избери Ели. Която и да е тя.

— Ели е… адмирал Куин.

— Така си и мислех.

— Тогава защо ми причиняваш това?

— Защото трябва да решиш сега, Ели, веднъж и завинаги.

— Ти ме принуждаваш да реша така, не аз!

— Да. Напълно вярно. Мога да продължа нататък с теб. Мога да продължа и без теб, ако се наложи. Но не мога да спра на място, Ели, дори заради теб. Пълният покой — това не е живот, а смърт. Знам го.