Читать «Памет» онлайн - страница 272

Станцията бе една от дузината подобни, орбитиращи около единствената полуобитаема планета в системата. Други три, намиращи се по-навътре в космоса, обикаляха около бледото комарско слънце, а всеки един от шестте изхода, които всички те обслужваха, имаше собствена двойка станции — военна и цивилна. В тази огромна мрежа се появяваха, изчезваха и се придвижваха товари и пътници не само за Бараяр, но и за Пол, Центъра на Хеген, Сергияр и следващият след него Ескобар, а така също и по дузина свързващи маршрути. Отново беше отворен търговският път за Ро Кит и останалата част на Сетагандската империя; въпреки че те бяха обезпокоителни съседи, през тях минаваше все по-нарастващ трафик. Таксите и митата, които се събираха тук, представляваха немаловажен източник на доходи за Бараярската империя, далеч превишаващ всички суми, които можеха да се изстискат от бедните селяни, отглеждащи зърно на родната си планета. Това също беше част от Бараяр — не биваше да забрави да го спомене на израсналата в космоса Ели Куин.

Куин навярно щеше да е почти щастлива на Комар. Неговите закрити от куполи градове биха й напомняли за родината — космическа станция. Разбира се, повечето задължения на лорд Воркосиган щяха да го задържат във Ворбар Султана. Столицата привличаше всички амбициозни мъже като гравитационен кладенец. Но можеше да поддържа втори дом на една от тукашните станции, малка уютна космическа вила в дълбокия космос… „Само че ще е далеч от планината.“

Предния ден беше изпратил от същата станция графа и графинята, които отлитаха обратно за Сергияр. Майлс пътува с тях от Бараяр до Комар на борда на правителствения куриерски кораб. Петте дни в сравнително спокойния скоков кораб им бяха дали достатъчно време за разговори. Освен това Майлс бе използвал възможността и изпроси от баща си един личен оръженосец, спокойния и надежден Пим. Графинята мърмореше, че трябвало да им даде в замяна Мама Кости, но въпреки това му отстъпи любимия си оръженосец. А графът обеща в най-скоро време да му прати още двама, онези, чиито съпруги и семейства се чувстваха най-неуютно, откъснати от родния си град и докарани в дивите земи на Колония Хаос.

Навалицата около изхода на митницата стана още по-голяма; пристигащите пътници минаваха по митническия коридор и бързаха или към мястото за следващото си пътуване, или към стоящите в очакване групи хора, поздравяващи ги с делова учтивост или с роднински ентусиазъм. Майлс напразно се повдигаше на пръсти. Девет десети от тълпата се беше разпръснала, когато с бърза походка се появи Куин. Предпазливо запазвайки инкогнито, тя се бе облякла в модерни комарски цивилни дрехи: бяло копринено сако и панталон. Тоалетът прекрасно подчертаваше тъмните й къдрици и блестящите й кафяви очи; впрочем, Куин изглеждаше страхотно във всичко, което облечеше, дори в окъсана и окаляна униформа.

Тя също протегна шия и го потърси с поглед, доволно измърмори „Ха“, когато видя как той й маха с ръка иззад нечие рамо. И веднага започна да си проправя път към него през тълпата, ускорявайки крачка. Тя пусна сивия си сак, който размахваше в ръка, и те се хвърлиха в обятията си толкова силно, че Майлс едва устоя на краката си. Ароматът й би проникнал през всякакъв брой от тези глупави атмосферни филтри на станцията. „Куин, моята Куин.“ След десетина целувки те се отдръпнаха един от друг само толкова, че да могат да разговарят.