Читать «Памет» онлайн - страница 273

— Защо ме накара да донеса целия ти багаж? — подозрително попита тя. — Не ми хареса как прозвуча това.

— Донесе ли го?

— Да. Остана там, на митницата. Щяха да се побъркат, когато го видяха, особено оръжията. След малко се отказах да споря с тях — ти си бараярец, ти се оправяй.

— Хм, Пим. — Майлс даде знак на оръженосеца си, облечен като самия него в дискретни цивилни дрехи. — Вземи от комодор Куин квитанцията и спаси вещите ми от ония бюрократи, моля те. Преадресирай всичко за замъка Воркосиган и го изпрати с товарен кораб. После се върни в хотела.

— Слушам, милорд. — Пим получи кодовете и се отправи към митницата.

— Това ли е целият ти багаж? — попита Майлс.

— Както винаги.

— Тогава към хотела. Хубав е. — Всъщност най-добрия на станцията, категория лукс. — Аз… ъ-ъ… наех апартамент за тази нощ.

— Надявам се.

— Вечеряла ли си?

— Още не.

— Добре. Аз също.

Кратка разходка ги отведе до най-близкия терминал с транспортни машини, а краткото возене — до хотела. Обстановката там беше елегантна, широките коридори бяха застлани с дебели килими, а персоналът беше любезен и отзивчив. Апартаментът бе — според стандартите на космическа станция — просторен, което беше много удобно за целите на Майлс.

— Твоят генерал Алегре е много щедър — отбеляза Куин, докато изваждаше багажа си след кратко проучване на разкошната баня. — В края на краищата може би ще ми хареса да работя с него.

— Мисля, че ще ти хареса, но тази вечер аз плащам сметките, а не ИмпСи. Трябваше ми някое тихо местенце, където да можем да поговорим на спокойствие преди утрешната ти официална среща с Алегре и шефа на галактическия отдел.

— Тогава… не разбирам добре ситуацията. Първо получавам от теб едно-единствено нещастно съобщение, където изглеждаш като проклето зомби, и разказваш, че Илян те хванал за оная история с нещастния Ворберг. Сякаш не те предупредих! После — само тишина, цели седмици, и никакви отговори на съобщенията ми, мерзавец такъв. Накрая — ново съобщение, където отново радостно чуруликаш, че вече всичко е наред — а аз не откривам никаква връзка. И изведнъж получавам нареждане незабавно да се явя в ИмпСи на Комар, без обяснения, без никакъв намек каква е новата задача, освен твоя послепис: „донеси ми всичките неща, а товарните разходи ги пиши за сметка на ИмпСи“. Е, пак ли работиш за ИмпСи, или не?

— Не. Тук съм като консултант, за да те подготвя и да те запозная с новите ти шефове. И тях — с тебе. Сега аз… ъ-ъ… имам нова работа.

— Наистина не разбирам нищо. Искам да кажа, съобщенията ти винаги са били загадъчни…

— Трудно е да пращаш съставено по всички правила любовно писмо, когато знаеш, че всичко казано от теб ще бъде проследено от цензорите в ИмпСи.