Читать «Памет» онлайн - страница 270

— Знаеш ли, че слуховете вече плъзнаха. Всякакви хора ме питат за назначаването ти.

— Ако стане прекалено напечено, насочи ги към Ворховиц или Воркалонер. Или не, най-добре към Ворпарадийс. Водиш ли си партньорка, която би могъл да ми заемеш за един-два танца?

Иван сбърчи лице, озърна се и сниши глас.

— Опитах се да направя нещо по-добро. Предложих на Делия Куделка да се омъжи за мен.

Майлс си помисли, че вече знае отговорът й — но, в края на краищата, това беше Иван!

— Значи правилно си мислех, че това е заразно. Моите поздравления! — каза той с престорена сърдечност. — Майка ти ще изпадне в екстаз.

— Не.

— Не ли? Но тя харесва момичетата на Куделка!

— Не е там работата. Делия ми отказа. За пръв път в живота си правя предложение на момиче и — бам! — Иван изглеждаше доста възмутен.

— Не е поискала да се омъжи за теб? Каква изненада!

Иван, който трепна от тона на Майлс, го изгледа подозрително.

— И всичко, което каза майка ми, бе: „Колко жалко, скъпи. Предупреждавах те да не се мотаеш толкова време.“ И отиде да потърси Илян. Видях ги преди две минути, криеха се в една ниша. Илян й разтриваше шията. Тази жена е вклюбена до безумие.

— Е, тя наистина те предупреждаваше. Стотици пъти. Тя беше наясно с демографската ситуация.

— Мислех, че на върха винаги ще има място. Делия каза, че се омъжвала за Дъв Галени! За този проклет комарски… хм…

— Съперник? — подсказа Майлс, докато Иван напразно търсеше нужната му дума.

— Ти си знаел!

— Получих някои подсказки. Сигурен съм, че ще се наслаждаваш на безгрижното си самотно съществуване. Да изживееш следващите десет години така, сякаш са последни, а? А после следващите, и по-следващите и още по-следващите… весело и безгрижно.

— И твоите няма да са по-добри — заяде се Иван.

— А аз не съм и очаквал друго — мрачно се усмихна Майлс. Добре, стига толкова заяждания на тази тема. — Можеш да опиташ още веднъж. Може би с Мартя?

Братовчед му само изръмжа.

— Какво, два отказа в… Да не си предложил и на двете сестри в един ден, а, Иване?

— Паникьосах се.

— И… за кого се омъжва Мартя?

— За всеки друг освен за мен, очевидно.

— Наистина. А ти, хм… видя ли къде е семейство Куделка?

— Комодорът току-що беше тук. Сигурно вече се е уединил с баща ти. А момичетата — предполагам, че ще са в балната зала още щом започне музиката.

— А! — Майлс вече беше тръгнал, когато изведнъж попита разсеяно: — Искаш ли котенце?

Иван го зяпна.

— Защо ми е котенце, за Бога?

— Защото ще напълни с радост ергенската ти квартира. Нещо живо и мърдащо, което ще ти прави компания през дългите самотни вечери.

— Я се разкарай, брат’чед — лорд Ревизоре!

Майлс се ухили, лапна един от ордьоврите и се отдалечи, дъвчейки замислено.

Откри семейство Куделка в балната зала, в тълпата хора в далечния ъгъл. Всичките три сестри — липсваше само Карийн, която все още бе на колонията Бета; доколкото Майлс знаеше, тя трябваше да се върне през лятото за сватбата. Както и лорд Марк, навярно. Капитан Галени беше потънал в сериозен разговор с бъдещия си тъст комодора. До него стоеше Делия в синьо — любимия й цвят. След дълъг размисъл и по съвета на годеницата си, Галени бе решил да не подава оставка, за огромно облекчение на Майлс. През тази седмица Майлс нямаше информация за вътрешните дела в ИмпСи, но чрез Грегор до него достигна слух, че сериозно разглеждат кандидатурата на Галени за поста началник на комарския отдел. И той се надяваше скоро да го поздрави.