Читать «Памет» онлайн - страница 260
Лоис Макмастър Бюджолд
Императорът леко се усмихна.
— Всъщност си помислих, че ще кажеш точно това.
— Тогава какво беше това, упражнение по предвиждане? — „Мисля, че вече направих толкова много подобни упражнения, че дълго няма да ми се прииска; покорно благодаря“. Сърцето му още се свиваше, както понякога наболява твърде уморен мускул при опит да го натовариш. И Майлс подозираше, че тази болка, също както при разтегнатите мускули, ще мине след малка почивка.
— Не — възрази Грегор. — Просто от учтивост. Исках да ти дам правото да избираш първи.
Но той не попита за втори път, избавяйки Майлс от неловката ситуация с повторен отказ. Вместо това той се наведе напред, остави на масата златната верига и известно време беше погълнат от нея, нареждайки я в правилен кръг. После попита:
— Искаш ли кафе? Чай? Или да закусиш?
— Не, благодаря.
— Нещо по-силно?
— Не. Благодаря. Следобед имам назначен час за малка неврохирургична операция. Доктор Ченко е готов да ми имплантира контролиращото си устройство. Изглежда, че ще работи. Не бива да ям нищо преди операцията.
— А, отлично. Крайно време беше.
— Да. Нямам търпение пак да пилотирам скутера си.
— Няма ли да ти липсва прословутият Мартин?
— Малко, струва ми се. Той все повече започна да ми харесва.
Грегор отново погледна към вратата на кабинета си. Дали очакваше някого? Сега бе подходящият момент за молбата на Майлс.
— Грегор, исках да те помоля…
Вратата се отвори и влезе майордомът. След кимването на императора той надникна в коридора с думите:
— Заповядайте, милорди. — После почтително отстъпи назад.
В кабинета влязоха четирима мъже. Майлс веднага ги позна. Той беше достатъчно бараярец, та първата му мисъл да е вопълът на уязвената съвест: „Боже мой, какво съм сбъркал?“. После здравият разум отново предяви своите права: злодеянието трябва да е наистина впечатляващо, за да бъде удостоено с вниманието на цели четирима Имперски Ревизори. Но все пак беше необичайно — а и доста нервиращо — да видиш такова количество Ревизори в една стая. Майлс се прокашля, поизправи се на стола и размени любезни ворски приветствия с тях. Майордомът побърза да нареди столове за новодошлите около бюрото на Грегор.
Лорд Ворховиц очевидно току-що се беше върнал от Комар. Той беше около шестдесетинагодишен, най-младият от тази група, но въпреки това — с впечатляваща кариера: първо военен, после дипломат, посланик на друга планета и, накрая, бивш заместник-министър на финансите. Той можеше да служи като образец за подражание на Дъв Галени. Невъзмутим, слаб, с изтънчени маниери, облечен в най-съвременния стил на вор-лордовете — интересно, дали нямат един и същи шивач с Грегор? И в ръката си държеше кутийка с шифрован диск — доклада на Майлс.
Доктор Вортиц — един от двамата наскоро назначени Имперски Ревизори, — не беше военен. Почетен професор в Университета във Ворбар Султана, той беше специалист по инженерен анализ на проблеми и автор на повечето книги в тази област. Във всеки случай, на голямо количество от тях. Той и изглеждаше като професор — пълен, с посивяла коса, усмихнат, разрошен, с изпъкващ нос и големи уши. Последният му професионален интерес беше взаимодействието между социално-политическата и техническата цялостност; с неговото назначаване в редовете на Имперските Ревизори се добави известна техническа компетентност, макар че всъщност Ревизорите едва ли имаха навик да работят отборно, в буквалния смисъл на думата.