Читать «Памет» онлайн - страница 251

— Каква примамка? — примигна Грегор.

„По дяволите, Хароче, не трябваше да споменаваш това, наистина не трябваше…“

След като генералът така и не отговори, пронизителният поглед на Грегор се прехвърли към Майлс.

— Каква примамка? — попита той с измамна мекост.

Майлс се прокашля.

— Предложи ми „Дендарии“. Каза, че съм можел да се върна и да работя с него при същите условия, при които работех с Илян. Не, даже по-добри. Той вмъкна там и капитанското звание.

Трите почти еднакво сащисани погледа сякаш го приковаха към стената.

— Не си ми споменавал за това — каза накрая Илян.

— Не.

— Нито на мен — добави Грегор.

— Не.

— Искаш да кажеш, че не си приел, така ли? — смаяно попита Иван.

— Не. Да. Едно от двете.

— А защо не си? — попита Илян след пауза, която изглежда продължи цяла минута.

— Не знаех дали ще мога да докажа, че това е подкуп.

— Не, не е затова. Искам да кажа, разбирам какъв подкуп е това. Бог ми е свидетел, че няма нужда да го обясняваш точно на мен — отвърна Илян. — Защо не го прие?

— И да му оставя Галени за изкупителна жертва ли? И после да позволя на такъв човек да ръководи ИмпСи през следващите десетина-двайсет години, като знам това, което зная за него? Според теб колко време щеше да мине преди да престане просто да докладва на Грегор и да започне да го манипулира чрез докладите си или по по-директен начин? Заради неговото собствено добро, разбира се, и за благото на империята.

— Нямаше да го направя. Щях да ви служа вярно, сир — настойчиво каза Хароче, но гласът му беше тих и не вдигна глава.

Грегор силно се намръщи.

„По дяволите, нека си протестира.“ Майлс заряза опитите си да лиши Хароче от такава възможност, както не би се опитал да отнеме от давещ се случайно попаднало му парче дърво. Вече не искаше от Хароче нищо повече — нито признание, нито отмъщение. Вече нямаше нужда от ответна ненавист. Майлс можеше само да оплаква Хароче — честният човек, който съществуваше до това лято, а сега бе изчезнал; сегашният Хароче, Хароче през тази зима, сам си беше избрал съдбата. „Вече нямаш никаква тежест и не можеш да ме мръднеш от мястото ми. А аз се уморих и искам да вечерям.“

— Приключихме ли тук? — въздъхвайки, попита той.

Грегор се облегна назад.

— Опасявам се, че да.

— Държите се така, като че ли е било убийство, а не беше! Това не беше измяна — продължи да упорства генералът. — Трябва да го разберете, сир.

„Опитай със «Съжалявам». Престани да се оправдаваш, просто поискай милост. Ще се изненадаш какво би могъл да постигнеш.“

— Саймън дори не пострада много!

Преднамерено бавно, Грегор се изправи и се обърна с гръб към него. Хароче отвори уста, за да продължи с отчаяните си оправдания, но непроизнесените думи заседнаха в гърлото му. Илян, който се бе прочул с язвителните си коментари, изглеждаше така, сякаш не можеше да измисли нищо подходящо.

След като императорът даде знак да отворят вратата и излезе наведен през нея, Иван изскочи незабавно след него. Илян изчака Майлс да излезе, като по стар навик не го оставяше с незащитен гръб към потенциална опасност, и го последва в коридора. Вратата се затвори със съскане зад него, прекъсвайки приглушените протести на Хароче, отрязвайки ги като с бръснач.