Читать «Памет» онлайн - страница 233

Разбира се, всички протоколи в ком-пултовете бяха режисирани превъзходно. Хароче знаеше всички анулиращи кодове на Илян, беше разполагал с достатъчно време за игра и от десетилетие познаваше вътрешните системи в щаба на ИмпСи. Майлс като куршум излетя от стола си и закрачи назад-напред, на практика бягайки из малката стаичка от стена до стена, силно удряйки с длан по стената при всяко второ завъртане. Този слон много прилича на змия, точно така.

„Хароче е, по дяволите. Знам го!“

„О, нима? Ами докажи го, Имперско Ревизорче.“

Всички веществени доказателства се бяха изпарили като дим, всичките документални потвърждения бяха под контрола на Хароче. Майлс имаше много по-малко улики срещу генерала, отколкото генералът — срещу Галени.

Не можеше да изтъче обвинение просто така, от въздуха. Самият него щяха да го обвинят в бог знае какво, най-малкото — в истерия. Имперският ревизор имаше власт, но шефът на ИмпСи също имаше власт. Майлс имаше само един шанс, след което щеше да е ред на Хароче да нанесе ответен удар. „Може да започнат да ми се случват много странни неща. Непроследими“. Всъщност в момента, в който откажеше фантастичния подкуп на Хароче, генералът щеше да разбере, че Майлс знае. „Няма много време.“

Мотив. Извод. Доказателство. Дим.

Той се просна по гръб на пода, втренчил горящ поглед в тавана. Стиснатите му юмруци удариха по износения, изтъркан килим.

Ами… да предположим, че приеме играта на Хароче. Да приеме подкупа и да залегне в засада, за да го залови по-късно, когато ще има по-добра възможност? Тогава можеше да получи и „Дендарии“, и правосъдие.

„Да!“

Хароче и Майлс можеха известно време да работят заедно или поне можеше да го накара да си мисли така… Внезапно със закъснение му хрумна, че всички ласкателства на генерала в иляновия кабинет, всички тези „вие с Илян бяхте толкова добър екип“ — са пълни глупости! Хароче изобщо не харесваше адмирал Нейсмит. Щеше ли да мине много време преди да устрои „случайната“ гибел на Майлс, и този път — без никакво криосъживяване? Животът на оперативните агенти на ИмпСи така или иначе винаги бе изложен на опасност. Честност между крадци, ха! Това ще бъде завладяващо състезание — кой ще достигне първи до другия. Смърт, традиционната отплата за измяна, като запален в средата фитил, бавно горящ към двата края. „Що за живот ще водим за кратко време? Извънредно стимулиращ.“

Почукване по вратата — и препускащите му мисли се спънаха. Майлс чак подскочи от пода. Хиперреакция.

— Кой е? — тежко въздъхна той.

— Майлс? — разнесе се ниският алтов глас на майка му; гласът й трепереше от безпокойство. — Добре ли си?

— Нали не си получил още някой припадък? — присъедини се към графинята гласът на Илян.

— Не… не, добре съм.

— Но какво правиш? — попита лейди Воркосиган. — Чухме много стъпки, изтропване…

Майлс се постара гласът му да звучи равно.

— Просто… се боря с едно изкушение.

— И кой печели? — почти весело попита Илян.