Читать «Памет» онлайн - страница 232

„Искам, искам…“ Дали Хароче е прочел това неприкрито желание на лицето му? Да, разбира се. Майлс беше видял това в самодоволния му поглед, в увереността, която се промъкна в усмивката му, в неговите събрани „на къщичка“ длани, отразяващи се в черната прозрачна повърхност на ком-пулта. В тези ръце беше властта, те можеха да дадат толкова много или да откажат, по желание. „Той ме разбира, о, да!“ Очите на Майлс се присвиха, възпалените му устни се отвориха. Дъхът се изтръгна от гърдите му в студения въздух на миниатюрната стаичка, сякаш току-що беше получил зашеметяващ удар в стомаха.

„О, Господи! Това не е просто предложение за работа. Това е подкуп.“ Лукас Хароче току-що се бе опитал да подкупи имперски ревизор.

Опитал? Или успял?

„След малко ще се върнем на този въпрос…“

И то какъв подкуп! Какъв сладък подкуп. Ще можеше ли Майлс някога да докаже, че това е именно подкуп, а не искрено възхищение?

„Сигурен съм. О, да, сигурен съм! Лукас Хароче, хитър кучи сине, аз те подценявах още от самото начало.“

Толкова за прословутата способност на Майлс да преценява хората.

Не биваше да подценява Хароче. Илян го беше избрал по същия начин, по който бе избрал и Майлс. Илян обичаше невестулките. Но той знаеше как да ги държи под контрол. Харочевият безстрастен, сдържан стил на бивш военен — това беше маска за ум, остър като бръснач. Хароче също постигаше резултати с всички възможни средства, иначе нямаше да се издигне до шеф на вътрешния отдел докато ИмпСи се ръководеше от Илян.

Хароче нямаше да посмее да му направи това предложение, ако не бе сигурен в резултата. И защо не? Той беше получил достъп до всички файлове на Илян и бе имал възможност да проучи кариерата на адмирал Нейсмит открай докрай. „Особено края.“ Хароче знаеше каква невестулка е бил дребният адмирал. И можеше с увереност да предскаже, че Майлс ще пожертва всичко, включително честното си име, за да спаси Нейсмит, защото веднъж вече го беше направил. Тук няма девственици.

Капитанското звание. Неговото капитанско звание. „За Хароче не е проблем да изчисли къде е копчето ми за включване“. Но Хароче, — Майлс можеше да се закълне в това, — бе лоялна невестулка, лоялна към Грегор и империята, истински брат по оръжие. Ако парите означаваха нещо за този човек, то Майлс не беше открил никакви намеци за това. Неговата страст беше службата в ИмпСи — както на самия Илян или на Майлс. Работата, която бе наследил от Илян.

Дъхът му секна. За миг той се вледени като криотруп.

Не. Работата, която Хароче беше отнел от Илян.

„Ох!“

Майлс се сгърчи в креслото, свит на половина и се зае да ругае, тихо и отвратително. Виеше му се свят от ярост и срам, но най-вече от ярост. „Аз съм слепец, слепец, слепец! Мотив! Какво трябва да направи този слон, за да го забележа?“

Това беше Хароче, през цялото време е бил Хароче, трябва да е той. Хароче, който беше разбъркал мозъка на Илян, за да му открадне мястото.