Читать «Дилемата на съноплетачката» онлайн - страница 22

— Какво искате от мен? — изръмжа той. — Признания? Всяко признание, получено чрез заплаха, не се счита за доказателство в съда.

— Вярно, ако признанието е изтръгнато от полицията — съгласи се Чалмис. — Но когато се отнася до частни лица, понятието „заплаха“ малко се размива и губи яснота. Радвам се, че се досетихте: аз съм много заинтересуван от правосъдието. Искам само да ви напомня, че за прилагане на правосъдие изобщо не е нужно да се прибягва към помощта на тромавата съдебна система.

— Вие говорите за убийство! — извика Кинси.

В сивите очи на Чалмис за момент проблесна гневно огънче, и Кинси, забравяйки за комарите, отстъпи назад от силовия екран, осъзнавайки за първи път колко е силен стопанинът на имота. После Чалмис отпусна клепачи и на лицето му отново се появи маската на ироничния шегаджия.

— Много се надявах, че ще стигнем до тази тема. Нещо май монополизирах разговора…

— Това няма да ви се размине! — извика Кинси.

— Кое? Невеж гражданин се е заблудил нощем в гората и го е настигнала предсказуема участ. И не просто предсказуема; това се случва редовно. Само през тази година в блатата на Торонто потънаха двама — лятото беше много влажно.

Чу се отвратително басово жужене и Кинси се обърна, отбранявайки се. Докато гонеше два комара към силовия екран, отзад на крака му се впи трети. Кинси заврещя, когато отровата проникна в кръвта му, заподскача от болка и откъсна прилепилия се комар.

Чалмис чакаше търпеливо.

В състояние на шок Кинси замърмори за някаква история за Аная, пълна с инсинуации и нагли лъжи за измислените им сексуални отношения.

— Детските приказки ме уморяват — прекъсна го Чалмис, — освен това закъснявам за вечеря. По-добре да се прибера в къщата.

— Блъфирате.

— Господин Кинси, доколкото разбрах, вселената съществува за вас само докато съществувате вие. Изглежда че солипсизмът е обща особеност в съзнанието на всички престъпници. Но повярвайте ми, за мен това не значи нищо.

Чалмис се изправи. В храстите запяха комари. Кинси се пречупи.

— Казвам се Карлос Диас — бързо заговори той, притискайки се към екрана. — Бях частен детектив в Рио. Миналата година загубих лиценза си. А после онази голяма клечка от фармацевтичната компания „Портобело“ — доктор Бианка, завеждащ отдела за развитие — ми предложи хиляда долара, за да отида при мис Рюи и да й поръчам сън. Но така, че поръчката да не може да се проследи. И ми даде непроследимите пари. А! Ох! Махнете го от мен!

Кинси се завъртя, отчаяно размахвайки ръце и опитвайки се да се избави от малкия кошмар, забил хобот в гърба му.

— Долепете гърба си към екрана — посъветва го Чалмис.

Кинси/Диас последва съветът му и продължи изповедта си в по-бързо темпо.

— Видях възможността да ударя джакпота — бързо говореше той, задъхвайки се. — Да вложа парите в поименен чек… да направя късо в синтезатора на мис Рюи… и да я подтикна да го включи още преди да е отишла с чека в банката. Никой нямаше да заподозре връзка между чека и нещастният случай. После щях да изчакам три месеца и да осребря обратно парите. Имам стар приятел в летището… той мислеше, че разследвам някакво дело. Добрах се до багажа на мис Рюи, извадих синтезатора, добавих му каквото трябваше и й го подхвърлих в квартирата, когато я посетих. Това беше лесно.