Читать «Хайку. Антология ((Японски тристишия))» онлайн - страница 4

Хладна утрин. Послушник в храма бодро чете сутра.

Шики

Кученце се сгуши до вратата. Върбата оголява.

Шики

Храм дълбоко в гората. Някой сече бамбук под вечерния дъжд.

Шоха

Пробуждам се. В далечината лаят кучета. Ранна есен.

Сайгин

Отседнах сам в големия храм. Хладна бе нощта,

Шики

Ранна есен. Защо ли гледаш толкова учудено, гледачке?

Бусон

Захладнява, изчезна роякът мушици над моята лампа.

Бусон

Плясъкът на вълните се слива със звука на флейта. Есен в Сума,

Бусон

Есен. Тъжно ехтят камбаните на далечния храм.

Юсуй

Време за вечеря. През отворената врата грее есенното слънце.

Чора

Шумно тропна вратата на храма. Есенна вечер.

Шики

Има нещо драго в есенната тъга. О, тази тиха вечер.

Бусон

Свърши голялото чистене в храма Дзенкоджи. Есенна луна.

Исса

Есенна вечер. Запалвам фенера — мъждука.

Шики

Лъх на есента през капаците на прозорците. Трепна пламъкът на свещта.

Райдзан

Мъгла над реката. Чувам как конят ми нагазва водата.

Тайги

В планинския храм стриват ориз. Лунна нощ.

Ецуджин

Ярка есенна луна. Слугата изхвърли сляпо кученце.

Бусон

Есента на живота ми. Все си е тази луна и все пак…

Исса

В тази есенна нощ мисля само за тате и мама.

Бусон

Дълги есенни нощи. В плясъка на водата чета своите мисли,

Аочику

Рекичката се спотаи под листата на отминаващата есен.

Ширао

Духа есенният вятър, но все още зеленеят кестените.

Шики

Дълбока нощ. Млечният път смени посоката си,

Рансецу

Дълга есенна нощ. Събуждал се — приказват си мама и тате.

Шоха

Нощна буря. Уж чета, а сърцето ли е сбито в някаква тъга.

Шики

Тъжно и печално. Бурята едрее. Привечер,

Шики

Зазорява се. През мъглата струи гласът на камбана.

Башо

Защо се чувствам остарял през тази есен? Годините — птици към облаците.

Башо

Приятелка на бурния вятър е луната в небето,

Бончо

Всичко тъне в лунната нощ — дори гърнето с врящите картофи.

Кьорику

Ярка есенна луна. Лек димец се стели по водата.

Рансецу

Днешната луна! Май няма човек, който не би взел четката,

Оницура

Ясна луна. По верандата на храма са насядали деца.

Башо

Поприказвах с пазача на моста и се сбогувах с луната.

Тайги

Ниско-ниско над коловоза ято диви гъски лети. Лунна нощ.

Шики

Есенен вятър! Най-напред задуха в лицето на поветицата.

Чора

Духа есенният вятър. Живеем и се гледаме — ти и аз.

Шики

Слизам от коня и питам за името на реката. Есенен вятър.

Шики

Страшно е някак да срещнеш човек сред оголялата планина.

Шики

Печално и самотно е. Есенният вятър опъва влакното на въдицата ми.

Бусон

Бяла роса. По една капка върху бодлите на шипката.

Бусон

Отмина есенната буря. Старица събира съчки пред вратите на храма.

Бусон

В храма жена и дете закусват. Задава се буря.

Бусон

Червен плод се търкулна в градината. Цялата е в скреж.

Шики

Под високата луна минавам сам през сиромашкото селце.

Бусон

Отворили човки, пиленца чакат майка си под есенния дъжд.

Исса