Читать «Хайку. Антология ((Японски тристишия))» онлайн - страница 5

Тъжно и печално е да се храниш сал, слушайки есенния вятър.

Исса

Ей, почакай, недей да валиш, есенен дъжд! Наоколо е пълно с щурчета.

Исса

Щурчето плаче над книжния фенер, изцапан с туш от покойното ми дете.

Какей

Тишина, Есенна пчела търси мед в мъха по сливата.

Яба

Тъга и печал навред се разстилат. Есенна вечер.

Тохо

Едва се чуват в обора коларите. Есенен вятър.

Башо

Родното място! Отсядал за малко — прелетна птица,

Кьорай

В градината свети фенер. Пустее къщурката.

Шики

Угасна фенерът в градината, вятър шумоли в листата на банана.

Шики

Есенният ден е ясен. Към небето се издига някакъв димец.

Шики

Сянката ми се изписа на стената. Нощ. Пее щурче,

Рьота

Печално е и тъжно. Самичък ям риба в есенната вечер.

Кито

Есенна вечер. Чува се как мърдат змиорчетата в тенджерката.

Ширао

Късна есен. Нейде отдалеч долитат окапали листа.

Шики

До всяка къща цъфти поветица. Септември.

Рьота

Изгасват светлините в голелия храм. Студена нощ.

Шики

Хвърлено под бъчвата за къпане за подпалки служи плашилото. Това е краят му.

Джосо

Планински храм. Па верандата отекват гласове на елени.

Исса

Есенни колари. Впиват се сякаш предчувстват близкия си край.

Шики

Ситен дъжд ромоли по обора. Кукурига петел.

Шики

Нощен дъжд. Капки барабанят по чадъра. — Не, не при лен, а у съседа.

Ранран

Тръгна цялото семейство Към гробището. Всичките са старци с побелели коси.

Башо

Поклонение на гробищата. Начело е старото куче.

Башо

ЗИМА

Колибата ми цяла е обсипана с листа, окапали от бряста,

Чора

Топъл зимен ден. В сянката — студено.

Оницура

Годините си забравям, гледайки жарава сред безкрайното поле.

Чора

Първа слана. Вкусна оризова отвара в ясната утрин.

Чора

Луна сред зимната горичка. Нощта пронизва до самото сърце.

Кито

Петелът се мъчи — кълве вледенените обелки от зеленчуци.

Ширао

Пламъкът на свещта сякаш замръзна в студената нощ,

Сейра

Бялата хризантема се зачерви от студ. Утринна слана.

Сейра

„Ей сега!“ — отвърнах, а те тропат ли, тропат по заснежената порта.

Кьорай

Късна вечер. Живи въглени в огнището. Някой чука на вратата.

Кьорику

Гмурна се до дъното и пак изплува малък гъсок. Студено е,

Джосо

Неотворен пакет зелен чай. Приятен зимен ден.

Какей

Чирачето на кацаря сърба горещ чай. Студено е.

Идзен

Повиках го, но вече бе отминал — продавачът на шарани. Сипе се градушка.

Бончо

Дълга-дълга тече реката през заснежената равнина.

Бончо

От вятъра сред боровете става младо вино. Планински път.

Шико

Годината свършва, а все не престава да се труди воденицата.

Киин

Студена утрин. Гласове на пътници, напускащи хана.

Тайги

Мразовита нощ. Чувам само стъпките си по моста.

Тайги

Зима. Голи дървета. Вятър хвърля камъчета в камбаната.

Бусон

Погледнеш ли свещта — в нея е вятърът. Снежна нощ.

Тайги

Едва-едва проблясва слънцето. Изсъхнало поле.

Бакусуй

Чува а звук на трион в зимната полунощ. Сиромашия е!

Бусон