Читать «Хайку. Антология ((Японски тристишия))» онлайн - страница 2

Придойде водата в езерото. Майски порой.

Башо

Врабченце подскача по верандата с мокри крачета.

Шики

Малчуган учи котарак на танц. Пролетен дъждец ръми.

Исса

В оризовия разсадник под залязващото слънце пробягва змийче.

Оемару

В звездна нощ към водата на оризището вишнев цвят лети.

Бусон

Излизам от храма. Пеят берачки на чай. Това е Япония.

Кикуша

Берачка на чай сламена шапка си слага пред огледалото.

Шико

„Я, виж, източният вятър“ — бъбрят си по пътя слуга и господар.

Тайги

Срещнах раздавача. Отварям писмото — Пролетен вятър.

Кито

Наблизо и далеч — светлини на острови. Пролетно море.

Шики

Чирашки отпуск. Вятър в боровете на гробището.

Исса

Кокошки се въргалят в пясъка. Пролетен ден.

Ранко

Красиво се издига хвърчилото над сиромашката колиба.

Исса

Морски отлив. Рак проучва предпазливо следа от стъпка.

Рофу

Пролетен дъждец. Разглеждам книги под чадъра в старата книжарница.

Шики

Далеч от столицата в хан, обсипан в цвят от праскови. Дъждовен ден.

Бусон

Пролетен дъжд и сред дърветата — пътечка към морето.

Оцуни

Бездомен котарак спи на покрива в дъждовен ден.

Тайги

Пролетен дъжд. Чета писмо — и в столицата ни вали.

Оницура

Отвред мъгла. Долавям стъпки. Кой ли е това?

Исса

Мараня. Към нажежените камъни полита сливов цвят.

Шики

Мараня. При всеки удар на мотиката — мирис на пръст.

Ранко

Отминава пролетта, шумолейки в гъстата трева.

Исса

Не паля книжния фенер с тъга по отлитащата пролет.

Кито

Пролетта отминава. Птиците плачат и в очите на рибите — сълзи.

Башо

Лек ветрец. Сред зелените хълмове — едничък малък храм.

Шики

ЛЯТО

Статуи на Буда в храма. А в далечината — юнското море.

Шики

Огромна мравка пълзи по рогозката. Каква жега!

Широ

Носач на вятъра е продавачът на ветрила. Жарко е.

Како

Безлюдно. Горещо. Изоставени мотики. Жега!

Шико

Едничък бор посред оризовата нива. Прохлада!

Шики

В рибарката колиба — дъх на сушена риба. Жега.

Шики

Прохладна нощ! Звезден дъжд над равнината Мусаши.

Кикаку

Хладен ветрец. Шумът на боровете свежи небето.

Оницура

Хладен ветрец раздухва косъмчетата на гъсеницата.

Бусон

Приспа детето бедната женица и пере под нощната луна.

Исса

Свечерява се. Летен дъжд плющи по главите на шараните.

Шики

Кратка нощ. Дюкянът накрай селото е вече отворен.

Бусон

Мравешка пътека. От върховете на облаците слиза.

Исса

Лятна буря. Вятър разпиля листата по бюрото ми.

Шики

Светкавици. Вчера от изток, днес — от запад.

Кикаку

Падна отсечено дърво. Прокънтя ехо в лятната гора.

Мейсецу

Летни планини. Обаждат се фазани, славеи и кукувици.

Исса

Хей, подкарай коня натам, край полето — кукувица кука.

Башо

Бистър поток. Камъчетата по дъното сякаш се движат.

Сосеки

Елате, отдъхнете в хладината, души на покойници.

Шики

Луната огрява бамбуковата горичка. Глас на кукувица.

Башо

Кукувичи глас. Без деца и родители.

Бусон