Читать «Хайку. Антология ((Японски тристишия))» онлайн - страница 3

Луната изгрява. Вълнува се тревата. Кукувица.

Шики

На островче далечно отекна кукувичи глас.

Башо

Чувам те, но решетката те скрива, горска кукувице!

Яба

Голям котарак се излежава върху ветрилото.

Исса

Пред вратата на празната къща пее цикада. Залез.

Шики

Вятърът стихна. Капки капят в гората. Нейде кукувица кука.

Кикаду

Рибарче. На крилцата му мокри — вечерното слънце.

Тори

Кобилата варди. Кончето пие бистра вода.

Исса

Една-едничка светулка долетя. Цялата градина е в роса.

Кирей

Надниквам денем в тъмния обор. Светулки.

Гонсуй

Изведнъж в ръкава ми влетя светулка.

Сампу

Плаче ли, плаче изгубеното дете и гони светулката.

Рюсуй

Летен порой. Самотна жена, взряна в прозореца.

Кикаду

Вечерен дъжд. Мравката слиза по стъблото на бамбука.

Джосо

Напев на жаби. По младите листа плющи порой.

Рансецу

Пътечката отъня. Натежали от дъжда са ечемичените класове.

Джосо

До изоставената къща пее щурче. Вечерно слънце.

Шики

Щурчето свири като малка вятърна мелница.

Исса

Брадвата се впи в дървото. Но охлювът си е спокоен.

Байшицу

Кога си допълзял под краката ми, охлюве?

Исса

Еднодневката умря и падна върху книгата ми.

Шики

Пъстървата играе по дъното на реката сред плаващи облаци.

Оницура

Свечерява се. Сред плитчините бляскат кореми на пъстърви.

Оницура

Цвете или плод — нещо падна във водата нейде в лятната гора.

Бусон

Камбанария без камбана. Всичко тъне в млада зеленина.

Шики

Сгъвам чадъра. Вратата изглежда далече от зеленината.

Шики

Птичка пее сред притихналата планина. Лятна папрат.

Шики

Гъстата трева скрива надгробните камъни на гробищата.

Шики

Пътят за Шинано. Все по-високо се издига песента на жените, разсаждащи ориз.

Исса

Колко е малък човекът! Съвсем не се вижда сред зелените листа.

Бусон

Пладне. Вървя самичък сред оризищата. Навсякъде пеперуди.

Бакусуй

Божури в тъмната ниша. Кукувичи глас.

Шики

Само планината Фуджи е останала непогребана под младата зеленина.

Бусон

Божурите! Пречупих един и тате ми се скара… Мил спомен.

Тайро

Окапа божурът. Няколко листенца — едно в друго.

Бусон

Дъждовен ден. Някой мина край портата — дъх на перуники.

Шинтоку

Змията отпълзя. В планината е тихо. Бели лалета.

Шики

Бамбукът, растящ до вратата, се отразява в студената супа.

Райдзан

Лотосите са разцъфнали. Самотно е на малката горичка.

Шики

Гъба, а отгоре й — листо от непознато дърво.

Башо

След бурята цикадите са малко. Идва есента.

Шики

Няма никой в храма Тога. Навсякъде окапали вишни.

Шики

ЕСЕН

Настъпих черупка на мъртъв рак. Разбрах — идва есента.

Шики

Август. В класовете на просото вее есенният вятър.

Кьорику

Дълбоко сред гората звук от брадва и кълвач,

Бусон

И в съседната стая е изгаснала лампата. Нощен хлад,

Шики

Този път е безлюден. Есенна вечер.

Башо

Колко есени… Не мога да те забравя, о, майко!

Райдзан