Читать «Българи от старо време ((За памет на Братя Миладинови и на Н. Герова))» онлайн - страница 53

В това време влязъл хаджи Генчо и извикал още отдалеч.

— Добро утро, свате! За многая лета!

И захванал да се изкачва по стълбата.

— Дал ти бог добро, свате! — рекъл дядо Либен сухо.

— Как живееш, как се поминуваш? Ох, уморих се, да го вземе дяволът! А де е моето зетче?

— Сега ще да дойде.

Хаджи Генчо седнал и захванал да разгледва дяда Либена с голямо внимание.

— Ти, свате — рекъл той, — днеска нямаш кеф: види се, че си сънувал лошави сънища. Послушай, байо Либене, какво ще да ти кажа… Ох, уморих се като старо куче. Не можете ли да ми дадете малко от старото винце, да си поглътна? Ох, уморих се.

И хаджи Генчо приготвил устните си и захванал да се облизва.

— Не, хаджи, аз няма вече да точа старото вино, аз казах да му залепят и канелките, и отдихалото.

— Е, за мене ти щеш да развалиш закона; аз те моля да ми дадеш само един бардачец.

— Нито половина; не мога да ти дам ни драм.

— Ти, свате, знай, че аз не ща да пия ново вино, аз не обичам новите вина; напиши си ти това на челото…

— Аз те не моля да го пиеш… — казал дядо Либен с такава усмивка, която приличала на молния и която предвещала светкавици, гръмотевици и силна буря.

— А аз не ща да пия ново вино и свършена работа; вашето ново вино е такъв ургут, такава мътеница, която пият само копачите и добичетата.

Последнята дума била твърде любима за хаджи Генча: с нея той наричал селските терзии. И хаджи Генчо се хванал и с двете ръце за корема.

— Ти би и цвик пинал, ала няма кой да ти го даде. Не ще баба печено прасе, защото го няма! — рекъл дядо Либен и навъсил се още повече.

— Ти, свате, ми се не хвали със своето вино — аз имам в къщата си и по-хубаво.

— Ако имаш, то си го и пий на здраве.

— Грехота е, свате, да ми се подкривяш, срамота е; я си помисли, че на второ пришествие ти трябва да отговаряш за своите грехове пред Христа, който е хранил и старо, и младо.

— А кажи ми ти: кой ще тебе да мъчи на онзи свят за твоите големи грехове? Мене ми се чини, че тебе щат да мъчат малко повечко, отколкото мене.

— Е, не сърди се, байо Либене, аз не ща да пия твоето вино: дръж го за помена си!

— Мисли, що говориш, хаджи, или аз ще да кажа на момчетата да те изгонят вън! — извикал дядо Либен сърдито.

Той не обичал да му напоминават за смъртта и веднъж, както разказват, убил един човек, който му пожелал приживе „царствие небесное“.