Читать «Българи от старо време ((За памет на Братя Миладинови и на Н. Герова))» онлайн - страница 38

— Срам, голям срам за нашето село — рекла Беньовица и подпряла се на тоягата си, а главата и треперала като габърска шумка. — Ако Велика стане Павлиница, то клисурците щат да помислят, че Коприщица е полуляда! Срам, голям срам! А какво ли щат да помислят за нас сопотненци? Срам!

— Щото е истина, то е истина — казала голямата чалма, — но момичето не е криво, а бащата, който му не дава да работи като хората. „Аз — казва той — ще да си купя сукно, а вие работете друго нещо — плетете чорапи за продан.“ А когато хаджи Ганчовица му рече, че хората й се смеят, то старият се така развиква, щото бягай вън. „Глупави сте вие жените — казва той, — сукното чини по петдесет гроша аршина и е много по-хубаво, а вашите шаяци чинят седемдесет и не са за нищо.“ Видите ли сега, че Лила и хаджийката в нище не са криви?

— Ти най-напред узнай какъв е тоя хаджи Генчо, а после вече говори, че той не е лошав човек. Хаджи Генчо е чифутин и греховен човек!… — извикала Беньовица, па ударила тоягата си о земята и затреперала от яд. — Да ме прости господ! Тоя хаджи Генчо има работа с чифутите, които са разпели Христа, ако и да пее на певницата. Един калугерин ми каза, че хаджи Генчо продал на чифутите едно момченце, за да си направят от кръвта му комка, а тия му дали за това всякакво купе. Видите ли сега каква е работата!

— А защо е на чифутите момченцето? Каква комка тия правят от него? — попитала една стара, дрипава и мършава жена, която стояла недалече от свахите, която слушала с голямо внимание, що тия разказват, и която чоплила носа си с указателния пръст.

— Как защо? — отговорила Беньовица така, както отговаря всеки учен и разумен човек. — Чифутите купуват български деца, хранят ги със захар, с масло и с мляко; а когато тия се угоят, то ги турят в една бъчва, в която са набити игли и ножове, после търкалят бъчвата от някой връх и момченцето се посветява. Тялото му тия хвъргат на кучетата, а кръвта му събират в Соломоновата чаша и комкват се. У чифутите светото причастение е кръв, у турците маслина, а у ерменците — лайно. Мене всичкото това разказа Тончо Славея.

— Не е то тъй, мамо! — рекла хубавичката и младичката Беньовичина снаха. — Ако Лилин баща и да е грешен човек, ако той да е чифутски приятел, то Лила в нищо не е крива.

— Ти, булка, си още млада и нищо не разбираш — казала Беньовица с достойнство. — Аз съм стара и твърде добре разбирам как вървят тия работи. Знаете ли ти какво говорят старите хора? Крушата пада недалече от корена си. Това е истина.