Читать «Съкровищата на Дяволската планина» онлайн - страница 70

Откъснати на хиляди километри от света и цивилизацията, ние бяхме изгубили усета си към естетиката, към онова, което може да отвращава. Цървулите на краката ни издаваха аромат, който ни беше станал вече безразличен и от който можеше да припадне дори най-непретенциозният хамалин в Каракас. Но ние имахме в кожените си чанти редки екземпляри от розови и жълти диаманти, които убиваха всякакво отвращение.

Нетърпеливи, с устремени погледи към земята, с напрежение, обхванало цялото ни същество, по цели дни се ровехме и събирахме прекрасни кристали от турмалин, берил и изумруди независимо от златото и диамантите.

Всички свободни места в кожените чанти и джобовете на дрехите ни бяха натъпкани с всевъзможни редки минерали. Но в сърцата ни тежеше мистичният страх от неизвестното, което ни разделяше от света.

В ръцете си Алън Ландис държеше голямо парче от пегматита итаколомита. Под всяка люспа слюда имаше по един малък диамант, а във всяка шупла на кварца — злато. Той се обърна към Пърси Норман и го попита:

— Кажи, Пърси, за какво ми е всичко това. Кой ще го носи. Аз едвам смъкнах дотук това, което събрахме в реката Чурун. Оттук не зная как ще измъкна собствените си кости. Ти, който грабиш и прибираш всяко съмнително парче кварц, помислил ли си как ще ги пренесем до река Карони, до нашите камиони. Погледни там ония мрачни скали, ония ходове, по които ще трябва да газим с тия цървули. Как ще носиш чантата си, тежка над десет килограма?

Тия думи на вятърничавия Алън Ландис ни пробудиха от унеса и ни върнаха към нормалното, но занемарено чувство на сигурност. Порокът на алчността ни беше ограбил от великото, което движи живота и което се нарича разум.

Ужас обхвана Пърси Норман. Несметните богатства го заслепяваха. Той седна на наноса, зарови ръцете си в златните късове кварц и се изтегна като смъртно ранено животно. Алън Ландис легна покорно срещу него, подхвърли му от своите диаманти и късове злато и му каза:

— На, вземи и моите, ти, лакомо животно.

После в изблик на лудост извади от джобовете на якето си съдържанието му и почна да го хвърля в езерото. Един прекрасен диамант със синкав оттенък, преминаващ в зелено, падна до мене.

Силен смях се разнесе наблизо. Обърнах се и видях Иван Горилата. Седнал на наноса и постлал големи листа, той се радваше на съкровището си.

Взех зеления диамант, който е голяма рядкост, и отидох да го покажа на Мартин Ларсензвей. Потопил краката си в езерото, норвежецът се усмихна:

— Ония пак нещо ги прихвана. Как ще стигнем до река Карони с тия хора. Всеки ден тяхната лудост се увеличава.

Показах му зеления диамант и му казах как Алън Ландис го хвърли, без да го погледне.

— Прибери го, само той ни стига. Цената на зелените диаманти е баснословна.