Читать «Съкровищата на Дяволската планина» онлайн - страница 43

Зашеметените индианци понесоха много тежко земетръса. Ние, белите, вървяхме смело напред, прескачахме дупките, а след нас индианците се влачеха безволно, опитваха страхливо скалата, преди да отпуснат цялата си тежест, придвижваха се бавно и предпазливо, като ни принуждаваха да губим ценно време. Преминахме страничните пукнатини и стигнахме края на голямата диаклаза, която се стесняваше. Хиляди дървета с пречупени върхове, изкоренени и повалени, препречваха пътя ни. Туктаме из малките пукнатини излизаше на тънки струи бял пушек и миришеше на опърлено. На други места се беше разляла черна рядка кал, дъхаща на сяра. Когато спирахме да разглеждаме тая кал или да си обясним как е станал земетръсът, ние срещахме уплашения поглед на индианците. На тях всичко станало им се струваше свръхестествено, причинено от зли духове.

Бързоногия елен загуби своя блясък на водач и измисли за оправдание да повтаря дали злите духове не са убили неговите близки. Това зарази останалите индианци, които по едно време решиха да хвърлят в пукнатината ламаринените сандъци и да ни напуснат. Само заплашването с пистолетите ги спря, но това ни застави да бъдем нащрек, когато нощувахме следната нощ върху опустошената скала. Не можеше да се мисли вече да оставяме индианците нощем да дежурят. За беда още няколко малки срутвания доведоха индианците до лудост. Денем и нощем те почнаха да бълнуват. Ние непрестанно бяхме около тях, готови всяка минута да употребим оръжие.

На следния ден само с насочени пистолети успяхме да ги накараме да изсичат растителността и да пренасят багажа. Всички ръмжеха, но никой не посмя да опита силата на куршума. Ние бяхме решили жестоко да смажем всяка съпротива, но да ги принудим да ни помогнат да слезем с ценния си багаж до следващото индианско селище.

Пушките, заредени, бяха готови на гърбовете ни, пистолетите с отворени предпазители чакаха най-малкия повод да отнемат живота на първия, който се опита да ни нападне. Принудителната самоотбрана беше оправдана. Ние не можехме да допуснем доброволно да станем жертва на тия диваци, способни да ни вземат главите с мачетите, без да им мигне окото. Сами те никога не биха могли да обяснят пред никого защо са го извършили. Това нямаше да бъде отмъщение, а по-скоро жертвоприношение, за да бъдат омилостивени злите духове.

В Мексико още съществува у ацтеките индианци доброволно жертвоприношение, което се извършва от техните магьосници. С много остър нож магьосникът отваря подсърдечната област, изважда сърцето на здраво вързания младеж и го изяжда. Ние не знаехме дали нашите индианци нямаше да ни скалпират, или да ни извадят сърцата със собствените си ножове, след което да се почувствуват опростени от наказанието на несъществуващите зли духове.