Читать «Съкровищата на Дяволската планина» онлайн - страница 25

Антилопата не можа да се спаси. От наслада ягуарът продължаваше да ръмжи. Наоколо гъмжеше от многообразни звукове, които не се смущаваха от пиршеството на ягуара и близостта на чакалитекойоти и хиените.

Засилихме огньовете, наредихме дежурните да ни събудят, ако се появи някаква опасност, и се скрихме в чувалите за спане.

Шумът на реката все още притваряше сънно очите ни, въпреки че на небосвода ясно сияеше изгревът. Нито едно облаче не се мяркаше. Притаени в чувалите, ние се ослушвахме в необикновените пукания на дърветата. Сутрешните изпарения се издигаха и оставяха капки роса по листата на палмите и храстите. Отворих очи и погледнах към дърветата. Маймуните ги нямаше. Папагалите вече правеха сутрешния си тоалет. На близкото чепато дърво една женска дива котка лежеше по корем. На съседния клон мъжката котка, също легнала, въртеше опашката си и гледаше женската ококорено. Търпението на мъжкаря се изчерпи, той се хвърли към женската, но получи плесница. Женската скокна на земята и започна любовната гонитба. Точно над главата ми се спусна паяктарантул по една нишка до мрежата си в храста. След малко бързо се изкачи обратно с уловения бръмбар между челюстите си. Косматият му гръб светеше от капки роса. Тарантулът направи съдбоносна грешка. Вместо да се изкачи по нишката, той се спря на клона и погълна бръмбара, който беше голям и го беше уморил. Един папагал го видя и с два удара на човката си го умъртви и събори от клона, след което зае пак обикновената си поза, повдигна едното си крило и се почеса. Тоя малък, с искрящи зелени пера папагал, не по-голям от гарга, уби тарантула, без да имаше за това някаква причина, просто само защото се мярна пред очите му.

Ранната утрин почна да става розова, силно блестяща и покри върховете на дърветата със златото на великолепния изгрев. Слънчевите лъчи се промъкнаха през листата на палмите и се забиха във водата на непознатата река, за да осветлят там, на дъното, съкровищата на Дяволската планина, които мис Пейдж не беше видяла.

Гората се пробуждаше, а нашите хора даже не помръдваха чувалите си. Само от чувала на Иван Горилата излизаше пушек. Тютюнът беше най-голямата му страст преди храната сутрин. Чу се пърхане от едри птици, които изплашиха папагалите. Това бяха корморани, които спяха до реката. Те нагазиха във водата и почнаха да ловят риба. Един лаком корморан хвана голяма риба и я нагълта откъм главата. Опашката на рибата стърчеше навън. Корморанът се задави и почна да подскача, но не можеше да глътне рибата. Другите корморани избягаха. Един индианец, който беше наблизо, взе едно дърво, стовари го върху главата на птицата и я повали на земята с рибата в устата.