Читать «Съкровищата на Дяволската планина» онлайн - страница 24

На много места от скалата извираше вода за пиене. Обтегнахме чувалите за спане. Трима от белите и доста индианци отидоха на лов. Останалите насякоха дърва и лагерът се освети феерично.

Залисани в намирането на по-удобни дървета, за да завържем чувалите за спане, ние бяхме забравили за маймуните. Повече от половината хора липсваха от лагера. Възползувани от нашата залисия, маймуните, които бяха насядали по дърветата, почнаха да слизат и нападнаха отворените сандъци. Пърси и Алън забелязаха, че маймуните тършуват из сандъците и отнасят по дърветата всичко измъкнато. Почна се гонитба, но маймуните избягаха по клоните и оттам ни замерваха с откраднатите вещи. Алън се ядоса, взе пушката си „Винчестер“, заредена каго картечница, и изстреля цяла серия във въздуха. Пърси, за да не остане назад, грабна своята пушка. Гърмежите събудиха цялата гора. Олелията на уплашените маймуни предизвика цяла революция между папагалите, които долетяха от отсрещната страна на гората и с крясък налетяха върху нападателите. Индианците тичаха, събираха захвърлените вещи и се бранеха от маймуните, които ги нападаха. Стана весело. Уплашени да няма някакво нападение, се завърнаха, натоварени с дивеч, Мартин Ларсензвей, Иван Горилата и Игор Незнакомов. Пърси и Алън се превиваха от смях, защото горе по дърветата маймуните се вайкаха, ревяха и хвърляха счупени клони. Нощта се спусна. Започна приготовлението за вечерята. Гладът настойчиво ни отклоняваше да вземем участие в дълбоката скръб на маймуните, които не преставаха да вият. Те се суетяха по дърветата, но не смееха да слязат повече на земята. Папагалите някъде наблизо повтаряха своето ко-ко-ко.

Маймуните не отидоха да спят, а останаха по дърветата да ни наблюдават. Насякохме много дърва, за да могат дежурните да поддържат цяла нощ огъня. Събрани на кръг, се питахме как да се отървем от маймуните и папагалите. Откъде се взе тая сган! Нямаше клон, върху който някое маймунско семейство да не беше си запазило място.

Някаква причина оправдаваше тяхното стоене по дърветата, след като нощта беше настъпила. Интересното беше, че те се умълчаваха за известно време и после пак почваха да вият. Папагалите прелитаха по клоните и грачеха. Маймуните им се караха, а те отвръщаха с кълване. Получи се невъобразима глъчка на побеснели животни. Те поведоха някакъв ожесточен спор на собствения им език. Спеше ни се, а какофонията продължаваше и звучеше отвратително. Алън взе пушката си и искаше да ги избием. Но как, когато те бяха стотици. Игор Незнакомов предложи да запалим гората и така да ги прогоним. Провлаченото виене на някоя стара маймуна ни караше да си запушваме ушите. За щастие, докато премисляхме, внезапно всичко спря и се чу гласът на чакал. Последва го някакво блеене, заглушено от страшния рев на ягуар. Жертвата беше уловена. Папагалите повториха репликата си ко-ко-ко и всичко утихна. Маймуните изчезнаха. Чуваше се само близкото ръмжене на царя на джунглата. Чакалите и хиените скрити дебнеха кога ще свърши вечерята си ягуарът, за да оглождят кокалите.