Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 306

Междувременно все пак младият му ездач успя да се измъкне от каубоите, които бяха разделили вниманието си и поглеждаха загрижено какво ще стори останалият без ездач кон. Харка изтича нагоре по пътеката между редиците зрители подир коня си, хвана го, обърна го, хвърли се на гърба му и се върна заедно с него на манежа. Там каубоите го факваха със своите ласа, ала баща му и Големия вълк вече бяха готови да го прикрият.

Целият цирк беше изпълнен с очакване и възбуда.

— Колко ужасно! Колко ужасно! — извика леля Бети. — Какво ли ще се случи още!

Кейт й подаде шишенцето с одеколон, макар тя самата да трепереше с цялото си тяло.

Харка потупа своя кон по врата, за да го успокои, и размени съзаклятнически поглед с баща си. Съвсем неочаквано Матотаупа нададе силен вик и пришпори мустанга си към Харка. Момчето стъпи на гърба на своя мустанг и оттам с голям скок се прехвърли на коня на баща си. Отново беше излъгал преследвачите си. Разнесе се смях и леко ръкопляскане. Сивият жребец оста на на мястото си.

И Когато Харка подсвирна на мустанга си, той вече беше се смъкнал от коня на баща си и се бе скрил под корема на мустанга, който яздеше Големия вълк. Сивият жребец отново се понесе. Конете, израснали на свобода, гонени непрекъснато от вълци и от хора, бяха невъобразимо умели, когато трябваше да избягат или да се изплъзнат, и умееха прекрасно да съобразяват и да реагират бързо. В отговор на изсвирването на своя господар сивият жребец не се устреми направо към него, тъй като щеше веднага да попадне в ласата на каубоите, а заобиколи манежа по бордюра, изправи се на задните си крака, после ритна назад, така че зрителите в ложите се стъписаха изплашени, и щом намери удобен момент, препусна през манежа. Неочаквано Харка се озова отново върху гърба на собствения си кон и победният му вик прокънтя в ушите на всички присъствуващи. Червения Джим изпразни пистолета си във въздуха, за да докаже, че и той все още е на мястото си.