Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 305

Индианците наостриха уши, защото край изхода на манежа се разнесе тропот от ездачи и миг след това вътре се втурнаха група каубои, размахаха оръжие и заллющяха с револвери и пистолети. Те бяха поздравени от тълпата зрители с див вик, сякаш действително трябваше да се освобождава пленник. На манежа настана невъобразима суматоха, изтрещяха цели шипове, коне падаха, ездачи се въргаляха в пясъка. От горните редици пейки зрителите наскачаха, свиреха, ревяха, махаха, тропаха с крака. Разрязаха ремъците на пленника, той скочи върху един свободен кон, чийто ездач беше паднал и избягал, и обяви високо:

— Мъже! Спасители! Освободители! Вземете младата леди с вас! Отведете я на сигурно място! А след това ще отмъстим!

Младата дама се отпусна върху гърдите на един каубой и бе отнесена във файтона. Неколцина ездачи и няколко души от индианците се възползуваха от случая и изчезнаха незабелязано, както се бяха уговорили, за да намалее малко блъсканицата по манежа.

Един каубой скочи върху капрата на файтона, извърна четворния впряг и препусна в галоп през изхода вън от манежа. Оркестърът отново изсвири туш.

След цялата бъркотия на манежа бяха останали само още Червения Джим, двама каубои, Матотаупа, Харка и Големия вълк.

Матотаупа и Червения Джим бяха се уговорили предварително за провеждането на последния номер. Трима мъже — между тях Червения Джим! — срещу двама мъже и едно момче, това изглеждаше да осигурява достатъчно предимство за белите, макар и играта, която сега щеше да последва, да не бе уточнена до подробности, а щеше да се проведе по спортсменски с открит засега резултат.

Като предводители на двете враждуващи групи, Червения Джим и Матотаупа се устремиха един към друг, яхнали конете си.

— Вожде на дакота! — заговори патетично Джим. — Вие сте победени! Предай се!

— Един дакота никога не се предава! — отвърна индианецът. — Ако белите мъже имат смелост, нека се бият с нас!

— Все тези невъзможни приказки, и то на всичко отгоре на английски! — каза представителят на „Б & Б“. — Трябва да си помислим изобщо дали бихме могли да използуваме този Топ. Би било по-разумно да се задържи само другият — Хари. Той е още млад и по-лесно ще може да бъде възпитан.

— Да се надяваме — промълви Смит под носа си.

Междувременно Червения Джим беше продължил словесния двубой.

— Вожде, ние ти разрешаваме да се изтеглиш заедно със своите бойци в далечни ловни райони, ако ни предадеш това момче — твоя син. Той ни предаде.

— Никога!

— Тогава ще говори оръжието!

— Хау!

Онова, което последва след това, се разви с такова темпо и с такава разпаленост, каквито никой цирков посетител не бе изживявал досега. След последната дума шестимата ездачи пришпориха със светкавична бързина конете си и запрепускаха насам-натам по манежа, стреляйки през всичкото време, и сведущите сред зрителите разбраха, че не се стреля с халосни патрони. Мъжете държаха ласата си готови за хвърляне. Червения Джим и двамата му другари се насочиха да заловят Харка. Индианците пък искаха да заловят Червения Джим като водач на врага. Вдигнаха се облаци прах, индианци и каубои викаха кратко и силно, щом преминаваха с конете си съвсем близо един до друг или когато момчето, за да избегне надвисващата над него примка на вражеско ласо, скочи от мустанга си, промуши се под конете на каубоите, докато тримата бели напразно се мъчеха да заловят останалия свободен сив жребец. Трите дребни индиански коня се движеха много по-сръчно и много по-умело из тясната арена, отколкото по-едрите животни на каубоите. Останалият без ездач сив жребец вече започна да приема борбата на сериозно. Той ритна със задни крака, удари силно единия от каубоите по коляното, захапа другия и прескочи през бариерата, изкачвайки се умело по един от звездообразните изходи, който служеше за проход към горните редове пейки. Неколцина зрители извикаха изплашено, други започнаха да се присмиват на каубоите. Двама-трима ездачи и познавачи на коне, които седяха край пътеката, наскачаха, за да хванат коня за юздата, ада конят се отдръпна и с учудваща бързина продължи да тича нагоре.