Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 308

Бурно ръкопляскане го насърчи — налучкал бе верния тон.

Сега публиката се беше обединила като едно цяло срещу индианците. Оказвайки обаче отпор на разбунената тълпа, те също развихриха всичките си сили и опасността за Червения Джим беше голяма. Той удари! по слепоочието с дръжката на пистолета си Големия вълк, който се беше спуснал към него. Приближавайки се от противоположна посока, Харка сграби от другата страна единия крак на Джим, за да го измъкне от стремето Червения Джим успя да се докопа до едната черна Плитка на Харка, ала момчето измъкна ножа си и я преряза.

Големия вълк се олюля на коня си от силния удар. Червения Джим изправи своя кон на задните му крака за да се измъкне по този начин от спускащата се към него примка на хвърленото от Матотаупа ласо. Той стреля отново и куршумът му опърли задницата на мустанга на Харка. Животното почти не беше улучено, ала след няколко скока по даден от ездача си знак то изхвърли задните си крака нагоре и заудря с копита във въздуха.

Тази сцена се разиграваше непосредствено пред ложа номер седем, и то не съвсем случайно, защото по време на уводния тържествен марш Харка беше забелязал директора на цирка в същата ложа, а също двамата излъскани господа му бяха привлекли вниманието. Между другото беше го подразнило и безизразното и в същото време властно лице на леля Бети, й щото то му напомни Франк Елис. Дори и малкото бледо момиченце не бе убягнало от погледа на Харка. То изглеждаше няколко години по-малко и много по-плахо от сестра му Уинона. Той знаеше също така, че беловласият господин в същата ложа беше този, който го бе попитал дали той е синът на Седящия бик.

Леля Бети извика, когато конските копита изтрополяха недалеч от нея, и за да предпази някой истински нещастен случай, Харка се мушна между коня си и бордюра на манежа. Изпрашен, възбуден, с изопнати жили, със силно блеснали очи от решителния бой, той само изчакваше сгодния момент да се хвърли отново в станалата вече опасна игра. Големия вълк отново беше възвърнал равновесието си и обхождаше заедно с Матотаупа Червения Джим.

Зрителите вилнееха. Никой не знаеше дали в някой миг и те самите няма да започнат да стрелят.

Директорът пребледня и изхвърча навън. Там той нареди всички момчета от конюшните и всички прислужници веднага да застанат нащрек около манежа. Ала тъй като вятърът се беше разразил в буря, под напора на която короните на дърветата вече шумоляха и се огъваха, никой не можеше да напусне мястото си край въжетата и подпорните колове, затова групата, която се събра сега, не беше много голяма. Директорът профуча по-нататък. Бягайки, той едва не събори заместника на главния надзирател, чието чело също се беше покрило вече с капки пот, и се нахвърли върху него с крясъци:

— Простак! На вас мястото ви е в детска градина! Къде е Елис? За бога, Елис веднага трябва да дойде тук! — Той изтича към директорския фургон и разтвори със замах вратата.