Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 303

Дамата, която съвсем умело изигра ролята на припаднала, отново дойде на себе си на високия бордюр на манежа, където победителите любезно я бяха положили да седне. Тя се намираше точно пред ложа номер седем.

— Балерината-ездачка — каза Смит на Кейт, за да успокои малко възбудата й и да й припомни, че всичко това беше само игра.

Ала леля Бети се ядоса:

— Ти никога нямаш достатъчно въображение, Самюел!

Матотаупа пристъпи към заловения кочияш, заповяда му да млъкне, на което овързаният отговори с моментално затваряне на устата, и след това му обясни, както на английски, така и на своя език дакота, за да може и индианците на манежа, пък и зрителите да разберат думите му:

— Какво търсите вие в нашите ловни райони? Попитахте ли ни дали можете да ги пристъпите, не изпушихте ли с нас Свещената лула, не сключихме ли договор с вас?

Пленникът не отговори.

— Мълчиш. Нахлухте в нашите земи, без да ни питате, стреляхте по-нашия дивеч, завзехте земята ни! Ние, червените мъже, не искаме нищо друго освен собствената си земя и своето право! А белите мъже нека си останат там, където е тяхната земя и където е валидно тяхното право. Който дойде като разбойник при нас, ще бъде убит, както се полага на разбойник!

Някои от зрителите станаха неспокойни. Група млади хора изсвириха неодобрително. Господата от ложа номер седем отново смръщиха чела. — Разбира се, тази реч трябва да отпадне от номера! — заключи представителят на „Б & Б“.

Смит беше дочул думите му и кимна. Челото му се беше изчервило от яд. Харка стоеше гордо на манежа край баща си.

Младата леди се изправи от бордюра на манежа с дългата си рокля, изтича към страшния вожд и започна да се моли за милост за пленника. Вождът я отпрати с думите, че тя няма какво да се бърка в мъжки работи, и отново се обърна към пленника, докато младата леди падна на колене и замоли небесата за живота на нещастника.

Матотаупа отдели една от червеникавите къдри на пленника, изпъна я нависоко и заяви, че ще я закове с острието на секирата си за кола. Той се изтегли на достатъчно разстояние, почти до другия край на манежа, и размаха в ръка бойната секира. Оркестърът замлъкна и всички зрители бяха обзети от тръпки на ужас.

Матотаупа хвърли секирата. Той беше изучил техниката на въртящия се удар с този род томахавки със стоманени острия едва от няколко месеца насам, тъй като досега си беше служил сред своето племе само с гъвкавата бойна тояга. Ала той се чувствуваше вече достатъчно сигурен, за да изпълни успешно това хвърляне. Секирата излетя във висока дъга и после отново се спусна непосредствено над главата на пленника и се заби в кола. Отделената от другите къдрица отхвърча отрязана.

Групата млади хора високо горе на последните пейки изсвириха с възхищение и веднага бурни аплодисменти възнаградиха майсторското хвърляне. Двамата представители на банката и от цирка „Б & Б“ си отбелязаха нещо. Директорът, който седеше на място номер шест в същата ложа, се усмихна доволно.