Читать «Харка — синът на вожда» онлайн - страница 301

— Елис, какво става с вас, недейте започва да говорите глупости пък сега! Вие просто не сте разумен днес. Изглежда, хванали са ви нервите или кой знае какво. Легнете да си отспите. Лека нощ, аз трябва веднага да се върна, сега ще започне последният номер „Нападението на пощенската кола“. Аз трябва да чуя какво ще кажат господата от ложата за него.

Директорът изхвърча навън и Елис отново остана сам.

— Дърт глупак! — промърмори той под носа си, отвори скривалището си и гаврътна едно бренди. После издърпа креслото, което беше предложил на Смит, отново в ъгъла и се отпусна в него.

„Да не мислят, че ще оставя това да мине току-тъй! — мислеше си той. — Това двуного животно, тоя Роналд, тоя мръсен некадърник! Да ме изправи до стената и да ми дрънкоти какво ли не! А сега пък «Б & Б» да вземат него, да му дадат може би заплата на звезда, а аз да вървя подире му да се моля като просяк дали не биха имали нужда от един старши-надзирател. И всичко това, защото днес изобщо не ми дават възможност да демонстрирам своите гениални способности! Но, чакайте малко! Елис също е тук!“

Той се приближи до едно друго шкафче, потърси някакво пакетче и прочете надписа отгоре му:

— „Отрова“. Тя не е само за плъхове, драги мой!

Под купола на цирка напрежението, с което зрителите очакваха последния номер „Нападението на пощенската кола“, беше голямо. Мнозина от присъствуващите сами бяха участвували в погранични боеве или имаха роднини, които им бяха разказвали за подобни разпри, или имаха приятели, които бяха пътували от Средния към Далечния запад, където сега трябваше да се прокара последната част на първата железопътна линия напреко през цялата необятна страна. Конферасието оповести, че каубойският номер бил съвсем подновен и щял да поднесе нечувани досега сензации. Участниците били всички до един опитни погранични каубои и прочути индиански вождове. Умолявала се публиката да не се плаши от изстрелите, сигурността на многоуважаемата публика била осигурена във всяко отношение.

После оркестърът изсвири туш и отново започна с буйни ритми. Индианците влязоха на манежа заедно е жените и децата си в дълга колона. Начело яздеше Матотаупа на своя червеникавокафяв кон, до него старейшината на трупата на дакота, който днес за първи път беше допуснал да го изкарат на манежа. В редица подир тях следваха един след друг Големия вълк заедно с брат си, Пеещата стрела и останалите мъже, във втора колона, сякаш отделена от бойците, следваха жените и децата. Те бяха приготвили два плаза и бяха пъхнали две деца в кожени торби, които висяха отдясно и отляво на един кон, превързани през гърба му. От движението на коня торбите се клатушкаха, така че ту едното, ту другото дете можеше да поглежда през гърба на коня. Това представляваше своеворода безмълвна игра на криеница, с която индианските деца се забавляваха часове наред по време на дълги преходи. Една от жените носеше дете в плетена цедилка на гърба си.