Читать «Балада за Огури Ханган» онлайн - страница 4
Лафкадио Хърн
След тези думи той извадил много топове коприна и ги разгънал пред стражите, а алчността така ги заслепила, че те охотно пуснали търговеца в двореца.
Той минал през огромната външна порта, после по един мост и се намерил пред покоите на високопоставените придворни дами.
Саемон извикал много високо:
— Почтени дами, нося със себе си всичко, което бихте пожелали: какви ли не костюми за придворни особи, гребени, игли и фиби за коса; сребърни фуркети, перуки от Нагасаки и всевъзможни китайски огледала.
Изкушени от желанието да видят всички тези неща, дамите позволили на търговеца да влезе в покоите им, които той скоро превърнал в магазин за дамски принадлежности.
Ала докато се пазарял и разпродавал успешно стоката си, Саемон не пропуснал предоставилия му се щастлив случай и като измъкнал от сандъка си повереното му любовно писмо, той се обърнал към дамите:
— Ако си спомням добре, намерих това писмо в един град в провинция Хитачи. Ще ми доставите огромно удоволствие, ако го приемете, за да го използвате като образец, в случай че е написано красиво и изискано, или пък да се посмеете, ако е непохватно и грозно.
Тогава най-високопоставената измежду придворните дами взела писмото и се опитала да разчете началото.
Останалите също не успели да отгатнат смисъла на думите и започнали да се смеят.
Те се смели толкова пронизително, че принцеса Теруте ги чула и излязла при тях, облечена в роба и с воал върху черната си като нощ коса.
Отдръпнали бамбуковия параван пред нея и тя попитала:
— Каква е причината за този смях? Ако има нещо забавно, то нека и аз да споделя веселието ви.
А придворните дами отвърнали:
— Смеехме се, защото не успяхме да разчетем едно писмо, което този търговец от столицата твърди, че е намерил на улицата. А ето и писмото — дори началото е загадка за нас.
Така писмото, положено върху разтворено алено ветрило, било поднесено по подобаващ начин на принцесата. Тя го поела и възхитена от красотата на почерка, възкликнала:
— Никога досега не съм виждала толкова изящно нещо! Сякаш е писано от самия Кобо Дайши или от Монджу Босацу. А може би това писмо е излязло изпод четката на някой от принцовете Ичиджо, Ниджо или Санджо, известни като ненадминати калиграфи? Но от друга страна, с риск да сгреша, бих казала, че това изящество е дело на ръката на Огури Ханган Кане-уджи, тъй прочут сега в провинция Хитачи… Ще ви прочета писмото.
Теруте-химе го разгърнала и първата фраза, която прочела, била:
…