Читать «Балада за Огури Ханган» онлайн - страница 4

След тези думи той извадил много топове коприна и ги разгънал пред стражите, а алчността така ги заслепила, че те охотно пуснали търговеца в двореца.

Той минал през огромната външна порта, после по един мост и се намерил пред покоите на високопоставените придворни дами.

Саемон извикал много високо:

— Почтени дами, нося със себе си всичко, което бихте пожелали: какви ли не костюми за придворни особи, гребени, игли и фиби за коса; сребърни фуркети, перуки от Нагасаки и всевъзможни китайски огледала.

Изкушени от желанието да видят всички тези неща, дамите позволили на търговеца да влезе в покоите им, които той скоро превърнал в магазин за дамски принадлежности.

Ала докато се пазарял и разпродавал успешно стоката си, Саемон не пропуснал предоставилия му се щастлив случай и като измъкнал от сандъка си повереното му любовно писмо, той се обърнал към дамите:

— Ако си спомням добре, намерих това писмо в един град в провинция Хитачи. Ще ми доставите огромно удоволствие, ако го приемете, за да го използвате като образец, в случай че е написано красиво и изискано, или пък да се посмеете, ако е непохватно и грозно.

Тогава най-високопоставената измежду придворните дами взела писмото и се опитала да разчете началото.

Цуки ни хоши аме ни араре да — кори кана, което означавало: „Луната и звездите! /Дъжд, след него и градушка —/ парченца лед!“ Ала дамата не проумяла загадката на тайнствените слова.

Останалите също не успели да отгатнат смисъла на думите и започнали да се смеят.

Те се смели толкова пронизително, че принцеса Теруте ги чула и излязла при тях, облечена в роба и с воал върху черната си като нощ коса.

Отдръпнали бамбуковия параван пред нея и тя попитала:

— Каква е причината за този смях? Ако има нещо забавно, то нека и аз да споделя веселието ви.

А придворните дами отвърнали:

— Смеехме се, защото не успяхме да разчетем едно писмо, което този търговец от столицата твърди, че е намерил на улицата. А ето и писмото — дори началото е загадка за нас.

Така писмото, положено върху разтворено алено ветрило, било поднесено по подобаващ начин на принцесата. Тя го поела и възхитена от красотата на почерка, възкликнала:

— Никога досега не съм виждала толкова изящно нещо! Сякаш е писано от самия Кобо Дайши или от Монджу Босацу. А може би това писмо е излязло изпод четката на някой от принцовете Ичиджо, Ниджо или Санджо, известни като ненадминати калиграфи? Но от друга страна, с риск да сгреша, бих казала, че това изящество е дело на ръката на Огури Ханган Кане-уджи, тъй прочут сега в провинция Хитачи… Ще ви прочета писмото.

Теруте-химе го разгърнала и първата фраза, която прочела, била: Фуджи но яма („От планината Фуджи“), което тя изтълкувала като загатване, че писмото е от човек с висок ранг. Ето какво пишело по-нататък:

… Кийомидзу косат — До хълмовете Кийомидзу

араре ни одзаса — градушката се сипе по тревата

итая ни араре — и върху покривите трополи.

Тамото ни кори — Ръкавите сковани са от лед.

нонака ни шимидзу — Но ето — бистър ручей сред полето,

коике ни макото — а във водата — стръкове ориз!

Иноба ни цую — Върху листенцата искри роса

шакунага оби — като рисунките върху момински пояс.

Шика ни момиджи — Елен тъжи сред алени листа,

футамата-гава — но над реката „раздвоена“

хосо танигава-ни марукибаши — ще хвърля ствол за мост.

Цурунаши юми ни хануке дори — Лък без стрели и без тетива, без крила птица…