Читать «Балада за Огури Ханган» онлайн - страница 3

Когато Ханган го попитал къде живее, търговецът отвърнал с думите:

— Живея в Киото на улица Муромачи, а името ми е Гото Саемон. Имам на склад хиляда и осем вида различни стоки за продан в Китай; хиляда и осем вида стоки за продан в Индия и още хиляда и осем само за Япония. Тъй че складовете ми съдържат три хиляди двадесет и четири вида стоки.

А що се отнася до страните, които съм посетил, мога да ви отговоря, че съм бил вече три пъти в Индия и три пъти в Китай, а това е седмото ми пътуване из тази част на Япония.

Като чул всичко това, Огури Ханган запитал търговеца не познава ли някоя девойка, подходяща за негова жена, тъй като той, принцът, е все още неженен и желае да си намери невеста.

Саемон отвърнал:

— В провинция Сагами, на запад оттук, живее богаташ на име Йокояма Чоджа, който има осем синове. Дълго страда той, че няма дъщеря, и дълго се моли за това на Божественото слънце. Така след време бе дарен с дъщеря. След раждането й нейните родители решиха, че и подхожда по-високо положение от тяхното, и тъй като появата й на този свят е резултат от божествената сила на височайшето небесно светило, те й построиха отделен дом. Тази девойка наистина превъзхожда всички жени в Япония. С една дума, не мога да се сетя за друга по-подходяща за вас във всяко отношение.

Новината доставила на Кане-уджи огромно удоволствие и той веднага помолил Саемон да стане негов накодо — посредник, а Саемон приел и обещал да направи всичко, което е по силите му, за да изпълни желанието на принца.

После Ханган заповядал да му донесат четка и туш, написал любовно писмо и го завързал така, както подобава да се завързват подобни послания.

Връчил той писмото на търговеца, за да го отнесе на дамата, дал му също и сто златни рьо като награда за услугата.

Саемон се поклонил много пъти в знак на благодарност а скрил писмото в сандъка, който винаги носел със себе си. После метнал сандъка на гръб и се сбогувал с принца.

Въпреки че пътуването от провинция Хитачи до провинция Сагами обикновено отнемало седем дни, търговецът пристигнал там по обяд на третия, защото бързал и не спирал ни ден, ни нощ.

Бързал с все сили и най-после спрял пред двореца Инуи-но Гошо, построен от богатия Йокояма за единствената му дъщеря Теруте-химе, в местността Соба, провинция Сагами. Търговецът помолил за разрешение да влезе.

Но строгите стражи му заповядали да си върви, като заявили, че дворецът е на Теруте-химе, дъщерята на прочутия Йокояма Чоджа, и че на нито един мъж, независимо кой е той, не се разрешава да влиза вътре. Казали му още, че те, стражите, са поставени да охраняват двореца — по десет души денем и по десет нощем — строго и бдително.

Но търговецът им обяснил, че е Гото Саемон от улица Муромачи в град Киото, че е прочут навред, че три пъти е ходил в Индия и три пъти в Китай, а това е седмото му пътуване из страната на изгряващото слънце. Казал им още:

— Пускали са ме да влизам свободно във всички дворци на Япония, затова ще ви бъда дълбоко признателен, ако ми разрешите да вляза и в този.