Читать «Майка Нощ» онлайн - страница 3

И така, за да дам в настоящото издание някаква представа за стихотворенията му на немски език, трябваше да възложа на някого деликатната задача да ги възстанови. Човекът, който се нагърби с това и, така да се каже, отново направи вази от парчетата, беше мисис Тиодор Роули от Котуит, Масачусетс — самата тя отличен лингвист и уважавана поетеса.

Значителни съкращения съм направил само на две места. Едното е в глава трийсет и девета, защото за това настоя адвокатът на издателя ми. В оригинала Камбъл описва как един от Железните гвардейци на белите синове на Американската конституция крещи на някакъв специален агент: „Аз съм по-добър американец от теб! Баща ми измисли Денят на американеца!“ Свидетелите потвърждават, че подобна претенция е била регистрирана, но без никакво покритие с факти. Адвокатът прецени, че да включим в книгата тази претенция би означавало да отнемем правата на хората, които наистина са измислили този ден.

Между другото, според свидетелите, в тази глава Камбъл е най-акуратен по отношение на казаното. Предсмъртните думи на Рези Нот, например, са предадени съвършено точно, с което всички са съгласни.

Другото съкращение, което направих, е в глава двайсет и трета, която в оригинала беше порнографска. За мен щеше да е чест да я оставя недокосната, но ме спря препоръката на самия Камбъл, вмъкната в текста, някой редактор да извърши ампутацията.

Заглавието на книгата е на Камбъл. Взето е от една реплика на Мефистофел от Гьотевия „Фауст“. Репликата, предадена според английския превод на Карлайл Ф. Макинтайър (Ню Дайрекшънс, 1941 г.), е следната:

Аз съм част от частта, която в началото бе всичко, част от мрака, родил светлината — тази надменна светлина, която сега оспорва на Майка Нощ древното и царство и име, но все пак не ще успее — както и да се бори, материята и пречи и тя не може да се освободи. Светлината струи от материята, прави я красива, но предметите спират нейния път и аз се надявам, че съвсем скоро светлината и всичко земно ще изчезнат завинаги.

Посвещението на книгата също е на Камбъл. Ето какво пише той за него в една глава, която по-късно реши да махне:

Преди да разбера каква книга ще напиша, аз поставих посвещението: „На Мата Хари“. В името на шпионажа тя се е държала като курва, аз също.

Сега, след като част от книгата е готова, бих предпочел да я посветя на някоя по-малко екзотична, по-малко фантастична и по-съвременна личност — да не прилича толкова на същество от ням филм.

Бих предпочел да я посветя на някой известен човек — мъж или жена, който е вършил зло, казвайки си: „Един много добър аз, един истински аз, аз, сътворен от Небето, се крие дълбоко в мен“. Идват ми на ум много примери — бих могъл да ги изреждам до утре. Но не мога да се спра на нито едно име, на което да е уместно да посветя книгата — освен моето собствено.