Читать «Майка Нощ» онлайн - страница 5

Той ме надзирава от шест сутринта до обяд.

Арнолд е роден в Израел. Никога не е излизал от Израел.

Майка му и баща му напуснали Германия в началото на трийсетте. Дядо му, както ми каза, заслужил „Железен кръст“ през Първата световна война.

Арнолд учи, за да стане адвокат. Призванието на Арнолд и баща му, оръжеен майстор, е археологията. Баща и син отдават повечето от свободното си време на разкопки сред развалините на Асор. Правят го под ръководството на Ягел Ядин, който е бил началник щаб на Израелската армия по време на войната срещу арабите.

Така да бъде.

Както ми каза Арнолд, Асор е ханаански град в Северна Палестина, който е съществувал най-малко деветстотин години преди Христос. По всяка вероятност хиляда и четиристотин години преди Христос израелската армия завладяла града, убила всичките му четирийсет хиляди жители и го опожарила.

— Соломон го построил отново — каза ми Арнолд, — но през 732 година преди Христос Теглатфеласар III го изгорил пак.

— Кой? — попитах аз.

— Теглатфеласар III. Асириецът — добави той, за да ме подсети.

— О! — отвърнах аз. — Този Теглатфеласар.

— Държиш се така, сякаш никога не си чувал за него — отбеляза Арнолд.

— Не съм чувал — кимнах аз и смирено свих рамене. — Предполагам, че това е доста ужасно.

— Ами… — Арнолд ми се намръщи като учител на ученик. — Струва ми се, че всеки би трябвало да го знае. Може би той е най-забележителният мъж, излязъл от асирийците.

— Добре — съгласих се аз.

— Ако искаш, мога да ти донеса книга за него — предложи Арнолд.

— Много мило. Но може би ще се занимавам със забележителните асирийци по-нататък. В момента умът ми е зает със забележителни германци.

— Като кой, например?

— О, напоследък много мислих за моя стар шеф, Паул Йозеф Гьобелс.

Арнолд ме погледна с неразбиране.

— Кой?

Почувствах как прахолякът на Святата земя пропълзява, за да ме погребе, почувствах колко дебела ще е завивката от кал и отломки, която един ден ще ме покрие. Почувствах десет или петнайсетметров пласт разрушени градове над себе си; под себе си някакви примитивни пещи за леене на мед, един-два храма и после…

Теглатфеласар III.

ГЛАВА ВТОРА

СПЕЦИАЛНИ КОМАНДИ…

Надзирателят, който сменя Арнолд Маркс всеки ден на обяд, е човек почти на моята възраст, която е четирийсет и осем. Спомня си войната, и още как, въпреки че не обича да го прави.

Името му е Андор Гутман. Андор е сънлив, не особено умен естонски евреин. Прекарал е две години в концентрационния лагер Аушвиц. Ето колко се е доближил до възможността да излети през комина на крематориума там, според неговите собствени думи:

— Бях включен в Sonderkommando — каза ми той, — когато пристигна заповедта на Химлер да се угасят пещите.

Sonderkommando означава „специална команда“. В Аушвиц е означавало много специална команда — наистина. Състояла се е от затворници, чиято задача била да вкарват обречените концлагеристи в газовите камери и след това да измъкват труповете им навън. След като изпълнели задачата, участниците в командата също били убивани. Първата работа на техните приемници била да разчистят останките им.