Читать «Майка Нощ» онлайн - страница 2

Фабриката за малцов сироп изчезна. Всичко изчезна, освен избите, в които 135 000 Хензели и Гретели се оказаха опечени като самуни с форма на хора. Нас ни натовариха да работим като копачи на трупове, да проникваме в скривалищата, да вадим телата навън. И видях много немци — от всички типове и възрасти, така, както смъртта ги бе заварила, най-често със скъпоценности в скута. Понякога идваха роднини, за да гледат как копаем. И те бяха интересни.

Толкова за мен и нацистите.

Предполагам, че ако се бях родил в Германия щях да съм нацист, да пращам по дяволите евреи, цигани и поляци, да оставям ботуши, щръкнали от преспи сняг и да се топля от тайно добродетелната си същност. Така е.

Сега, като се замисля, мога да кажа че в тази история има още една съвсем ясна поука: когато си умрял, си умрял.

И още една ми идва на ум: прави любов, когато можеш. Това е добре за теб.

Айова Сити, 1966 г.

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

Докато подготвях тази книга — американското издание на изповедите на Хауард У. Камбъл, младши, се наложи да си имам работа с писания, които представляваха нещо повече от обикновеното информиране или мамене — според случая. Освен че беше обвинен в много сериозни престъпления, Камбъл беше писател, а също и бивш драматург с умерена слава. Щом казвам, че е писател, излиза, че изискванията на изкуството са били напълно достатъчни, за да го накарат да лъже, без да вижда нищо лошо в това. Щом казвам, че е драматург, значи отправям още по-сериозно предупреждение към читателя, защото никой не е по-добър лъжец от човека, който може толкова да изкриви човешките страсти и живот, че да се поберат на нещо толкова изкуствено и гротескно като сцената.

И след като казах тези неща за лъженето, ще рискувам да изразя мнението, че лъжите, изречени в името на художествения резултат — например в театъра, или в изповедите на Камбъл, може би — в известен висш смисъл могат да бъдат най-коварната форма на истината.

Не искам да споря за това. Задълженията ми като редактор не подлежат на никакви спорове. Те са чисто и просто да приведа изповедите на Камбъл в най-добрия възможен вид.

Що се отнася до собствената ми намеса в текста, тя не е голяма. Поправил съм няколко правописни грешки, махнал съм някои възклицателни знаци, а освен това всички курсиви са мои.

В няколко случая съм променил имената, за да спестя неудобството на все още живи, невинни хора. Например, имената Бърнард Б. О’Хеър, Харолд Дж. Спароу и д-р Ейбрахам Епстайн са измислени, поне в разказа. Измислени са също така военният номер на Спароу и наименованието на поста на Американския легион, за който става дума в текста — в Бруклин не съществува пост на Американския легион, наречен „Франсис Хикс. Донован“.

На едно място може да се подложи на съмнение моята акуратност, а не тази на Хауард У. Камбъл, младши. Става дума за глава двайсет и втора, в която Камбъл цитира три от поемите си както на английски, така и на немски. Английските текстове в ръкописа са съвършено чисти. Немските обаче са толкова зацапани и нашарени с поправки, че почти не се четат. Камбъл се е гордеел като писател на немски език и е бил безразличен към уменията си на английски. В стремежа си да оправдае гордостта от своя немски, той се е връщал към въпросните стихове отново и отново, очевидно без да остане удовлетворен от тях.