Читать «Майка Нощ» онлайн - страница 6

Гутман ми каза, че много хора искали доброволно да участват в тези команди.

— Защо? — попитах го аз.

— Ако напишеш книга за това — отвърна той — и в нея отговориш на това „защо“, наистина ще се получи хубаво четиво.

— Ти знаеш ли отговора? — попитах аз.

— Не. Затова бих платил скъпо, за да си купя книга, в която да го прочета.

— Някакви предположения?

— Никакви — отвърна Арнолд и ме погледна право в очите. — Въпреки че и аз бях един от доброволците.

След като призна това, той се отдалечи на известно разстояние от мен. Замисли се за Аушвиц — преживяването, за което най-много мразеше да мисли. След това се върна и ми каза:

— Навсякъде из лагера имаше високоговорители и те никога не млъкваха. Пускаха много музика. Хората, които разбираха от музика, твърдяха, че често била хубава — понякога превъзходна.

— Интересно — отбелязах аз.

— Нямаше музика, писана от евреи — продължи той. — Това беше забранено.

— Естествено.

— И винаги прекъсваха изпълненията по средата, за да обявят нещо. По цял ден музика и съобщения.

— Колко съвременно.

Той затвори очи и се помъчи да си припомни.

— Винаги гукаха едно от съобщенията. Звучеше като бебешко стихче и се чуваше многократно всеки ден. Когато викаха специалните команди.

— О!? — казах аз.

— Leichentrager zu Wache — изгука той, все още със затворени очи.

В превод: „Носачите на трупове пред караулното“. В една институция, чиято задача е да убива милиони хора, този вик е нещо напълно разбираемо.

— След като две години слушаш по високоговорителите как този прекъсва музиката — каза ми Гутман, — работата на носач на трупове започва да ти се струва много добра.

— Мога да го разбера — отбелязах.

— Можеш ли? — поклати глава Гутман. — Аз не мога. Винаги ще се срамувам. Да се пишеш доброволец за командите… много срамно нещо.

— Не мисля — казах аз.

— Аз пък мисля. Срамно. Никога повече не искам да говоря за това.

ГЛАВА ТРЕТА

БРИКЕТИ…

Надзирателят, който сменя Андор Гутман в шест часа вечерта, е Арпад Ковач. Арпад е като фойерверк — буен и весел.

Когато снощи пое смяната, пожела да види какво съм написал досега. Дадох му няколкото страници и той тръгна да се разхожда напред-назад, като ги хвалеше шумно.

Не ги прочете. Хвалеше ги за това, което си мислеше, че са.

— Дай ги на тези хрисими копелета! — каза той снощи. — Дай ги на тези самодоволни брикети!

Под брикети разбираше хората, които не са направили нищо, за да спасят живота си или живота на някой друг, когато нацистите взели властта. Хора, които били готови кротко да отидат до газовите камери, щом като палачите им го искали. Брикетът, разбира се, е пресован в специална форма въглищен прах, много удобен за транспортиране, съхранение и горене.

Арпад, след като се изправил лице в лице пред перспективата да се окаже евреин в нацистка Германия, не станал брикет. Точно обратното. Снабдил се с фалшиви документи и се записал в унгарските SS.