Читать «Мис Изкушение» онлайн - страница 2

Фулър бе унищожил магията на лятото край морския бряг — бе припомнил на всички в магазина за тъмните, тайнствени страсти, които толкова често се явяват основни двигатели на живота.

Би могъл да е брат, дошъл да спаси сестра си, идиотката, от покварата; или ядосан съпруг, нахълтал в бара, за да отведе жена си с камшика там, където й е мястото — при бебето. Истината, обаче, беше, че ефрейтор Фулър никога не бе виждал Сузана.

Целта му не бе да устрои сцена. Не знаеше, че столът ще изскърца. Просто искаше да даде израз на възмущението си, да добави малък детайл към представлението на Сузана — детайл, доловим само за познавачите на човешката комедия.

Но скърцането превърна възмущението му в център на слънчевата система за присъстващите в смесения магазин — особено за Сузана. Времето спря и не можеше да продължи своя ход, докато Фулър не обяснеше гранитното изражение на своето лице — лице на истински янки.

Ефрейторът почувства как кожата му свети като нажежен метал. Възприемаше съдбата. Съдбата неочаквано го бе дарила с публика и със ситуация, за която имаше да каже много.

Фулър почувства как устните му се движат, чу думите си.

— За каква се мислиш? — заговори той на Сузана.

— Моля? — отвърна Сузана и боязливо придърпа вестниците към себе си.

— Видях те да идваш насам като циркаджийка и се попитах за каква се мислиш — каза Фулър.

Сузана се изчерви величествено.

— Аз… аз съм актриса.

— Иска ли питане! Най-големите актриси на света са американките.

— Много мило, че го казвате — промълви тя смутено.

Кожата на ефрейтора засвети по-ярко и по-силно. Умът му се изпълни с порой от уместни, сложни фрази.

— Не говоря за театрите, в които има сцена и места за сядане! Говоря за сцената на живота! Американките се държат и се обличат, като че ли са готови да ти дадат целия свят. Само че като протегнеш ръка, слагат в нея бучка лед.

— Наистина ли? — обади се Сузана глухо.

— Наистина — отсече Фулър. — И е крайно време някой да го каже. — Той огледа предизвикателно зрителите един по един и срещна нещо, което взе за стъписано съгласие и окуражаване. — Не е честно — добави след това.

— Кое? — попита Сузана.

— Идваш тук и си завързала звънче на глезена си, за да трябва да погледна хубавите ти розови краченца. Целуваш котката, така че да си мисля какво ли ще е, ако аз бях тази котка. Наричаш възрастния човек „ангел“, така че да си мисля какво ли ще е да бъда наречен „ангел“ от теб. Криеш ключа си пред всички, така че си мисля за мястото, където е. — Той се изправи. — Госпожице — добави ефрейторът с изпълнен с болка глас, — ти правиш всичко възможно, за да предизвикаш у самотните, обикновени хора като мен стомашно неразположение и висока температура, а дори и през ум не ти минава да им подадеш ръка, за да не паднат в пропастта.

Той закрачи към вратата. Всички погледи бяха приковани в него. Никой не забеляза, че заклеймяването му бе превърнало Сузана в пепелта на това, което беше само миг по-рано. Сега тя изглеждаше, каквато бе в действителност — деветнайсетгодишно объркано момиче, докоснало се само до малка част от светските реалности.