Читать «Фарс или никога вече самота» онлайн - страница 6

часове наред с тях по килимите до последния им ден.

Синовете на сестра ми съвсем откровено признават колко много ги е измъчвала мисълта, че колкото и да ровят паметта си, изобщо не могат да си спомнят своите родители — от тях нищо не е останало.

Този, който отглежда кози,. Джеймс Кармалт Адамс младши, ми каза, посочвайки с пръст челото си: „Това тук не е музей, а би трябвало да бъде.“

Мисля, че музеите в детските глави се изпразват автоматично в мигове на най-голям ужас. Това спасява децата от вечна скръб.

Що се отнася до мен обаче, да забравя сестра си веднага, би означавало истинска катастрофа. Никога не съм споделял с нея, но тя бе човекът, за когото винаги съм писал. Тя бе тайната на всички мои успехи и завършеност като творец. Смятам, че всяка творба или откритие, които представляват едно завършено хармонично тяло, са сътворени от художник или откривател, винаги носещ в съзнанието си образа на един човек, който е всичко за него — публика, критик и вдъхновител.

Цяло щастие бе, че благодарение на сестра ми или на някаква природна сила аз чувствувах присъствието й години след нейната смърт и продължавах да пиша за нея. Но след това образът й взе да избледнява — може би тя имаше да върши нещо по-важно другаде.

Въпреки всичко, което тя бе за мен, образът й беше напълно изчезнал от съзнанието ми, когато почина чичо Алекс.

Така че мястото в самолета между брат ми и мен бе наистина празно — особено за мен. Направих всичко възможно да го запълня — сложих там днешния брой на „Ню Йорк Таймс“.

Докато чакахме излитането на самолета за Индианаполис, Бърнард ми разказа един анекдот за Марк Твен, когато бил на опера в Италия. „ЙЙ казал, че не бил чувал такова нещо, откакто горял, приютът за сираци.“

Засмяхме се.

Той учтиво ме попита как върви работата ми.

Мислвя, че Бърнард уважава, но е и озадеачен от това, което върша.

Казах му, че всичко ми е дошло до гуша, но че от друга страна винаги съм се чувствувал така. Казах му и една мисъл, приписвана на писателката Рената Адлер, която мрази писането, а

именно, че писателят е човек, който мрази писането.

Казах му също какво ми писа литературният ми агент Макс УЛвкинсън, след като му се оплаках колко ми е неприятна професията ми. „Скъпи Курт, не познавам ковач, който да обича наковалнята си.“

Отново се засмяхме, но мисля, че брат ми не разбра съвсем шегата. През целия си живот той е бил влюбен до уши в наковалнята си.

Каздх му, че напоследък ходя на опера и че декорът на „Тоска“ в първо действие ми се е сторил точно копие на централната гара в Индианаполис.

По време на действието, рекох, сй представях как слагам номера на коловозите под сводовете на декора и вмъквайки звънци и свирки в оркестъра, мислено поставих една нова опера за Индианаполис от времето на „Огнения кон“.

„Поколението на дедите ни ще се смеси с нашето, когато сме били млади — продължих, — заедно с всички други поколения между нас и тях.“ Ще се съобщава на висок глас за пристигащите и заминаващи влакове. Чичо Алекс ще замине, за да бъде назначен шпионин в Балтимор. Ти ще се върнеш в къщи като първокурсник в Техническия институт в Масачузетс.