Читать «Върху сапунения мехур» онлайн - страница 6

Грижливо си водех дневник за резултатите от нашето наблюдение и бях събрал богат материал, който след завръщането ни на Земята смятах да обработя в една културна история на сапунците. За съжаление бях изпуснал предвид едно обстоятелство. При нашето много внезапно наложило се уголемяване аз не носех записките в себе си и така се случи нещастието те да останат незасегнати от въздействието на микрогена. Естествено, незаменимите ми ръкописи вече не могат да бъдат намерени; те летят като неоткриваеми прашинки някъде наоколо, а заедно с тях и доказателствата за престоя ми върху сапунения мехур.

Трябва да сме живели около две години сред сапунците, когато напрежението между двете главни научни схващания, застъпени при тях, достигна особено висок градус. Завещанието на по-старата школа за устройството на света бе енергично оспорено от един изключително виден природоизследовател на име Глагли, когото по-младото, напредничаво течение с жар подкрепяше. Поради това, както обикновено става в такива случаи, призоваха Глагли пред съда на Академията на Мислещите, за да решат, в интерес на държавата и реда, дали неговите идеи и открития могат да бъдат търпени. Противниците на Глагли се опираха най-вече на това, че теориите му противоречели на старите и неотменими основни закони на Мислещите. По тази причина те настояваха или Глагли да опровергае учението си, или да бъде подложен на определеното за ерес наказание. Преди всичко те намираха следните три точки от учението на Глагли за погрешни и гибелни:

Първо — светът отвътре е кух, изпълнен с въздух, а кората му е дебела само триста лакътя. Срещу това те възразяваха: ако почвата, върху която стъпват Мислещите, беше куха, то тя щеше отдавна вече да се е напукала. А в книгата на древния философ Емзо (това е сапунският Аристотел) е написано: „Светът е плътен и няма никога да се пръсне.“

Второ — бе заявил Глагли, — светът се състои само от два основни елемента, мазнина и алкалий, които изобщо са единствените елементи и съществуват открай време; от тях по механичен път е възникнал светът, също така не е възможно никога да е съществувало нещо друго, което да не е съставено от мазнина и алкалий; въздухът се отделя от тези елементи.

В противовес на това се обясняваше, че не само мазнината и алкалият, но и глицеринът и водата са елементи; същите не биха могли да приемат от само себе си кълбовидна форма; в най-древното писание на Мислещите обаче буквално се казва: „Светът е създаден от дъха на великан, който се нарича Рудипуди.“

Трето — учеше Глагли, — светът не е единствен по рода си, а има още безкрайно много светове, всички те са кухи кълба от мазнина и алкалий и свободно се носят във въздуха. На тях също живеят мислещи същества. Тази теза бе обявена не само за погрешна, но и за противодържавна, като й се даваше следното тълкуване: ако имаше други светове, които ние не познаваме, нима повелителят на Мислещите нямаше да ги владее? Пък и основният държавен закон гласи: „Ако някой каже, че има нещо, което не се подчинява на повелителя на Мислещите, трябва да се вари в глицерин, докато омекне.“