Читать «Върху сапунения мехур» онлайн - страница 5

Чичо Вендел наново извади тръбичката си. Помирисах и незабавно се озовах в един град, заобиколен от многобройни, усърдно заети създания, които имаха решителна прилика с човека. Само дето всички ми изглеждаха малко прекалено прозрачни, което явно се дължеше на произхода им от глицерин и сапун. Доловихме също гласовете им, без да мога въпреки това да разбера езика им. Растенията бяха изгубили бързата си променливост, сега се намирахме в същите съотношения на възприемане към тях, като сапунците, или като нас, хората, към организмите на Земята. Това, което преди ни бе заприличало на струи от водоскок, се оказа, че са цветните стебла на един бързорастящ вид висока трева. Сега и жителите на сапунения мехур ни видяха и ни обсипаха с много въпроси, които очевидно издаваха любопитство.

Разбирахме се много трудно, понеже крайниците им, които имаха известна прилика с власинките на полипи, извършваха толкова странни движения, че дори езикът на жестовете отказваше да ни служи. Междувременно те ни приеха извънредно приятелски; смятаха ни, както разбрахме по-късно, за жители на друга част от тяхното кълбо, която още не бяха посетили. Храната, която ни предложиха, имаше силен алкален привкус и не ни се услаждаше, с времето обаче свикнахме с нея, възприемахме само като много неприятен факта, че нямаше същински напитки, а винаги само кашоподобни супи. Изобщо всичко върху това небесно тяло бе съобразено с гъстотечното или пихтиесто агрегатно състояние и удивителното бе, че и при тези променени условия природата или по-скоро съзидателната сила на живота бе сътворила чрез нагаждане най-целесъобразните структури. Сапунците действително бяха интелигентни същества. Храна, дишане, движение и почивка, незаменимите нужди на всички живи твари ни дадоха първите отправни точки, за да разберем отделни неща от езика им и да се приспособим.

Тъй като с готовност се откликваше на нуждите ни, пък и чичо Вендел уверяваше, че отсъствието ни от дома не би могло да надхвърли един неуловим за земните условия период от време, то аз използувах с радост възможността да опозная този нов свят. Смяна между ден и нощ наистина не се извършваше, но след работа следваха редовни почивки, които приблизително отговаряха на нашето дневно разпределение. Занимавахме се прилежно с изучаването на сапунски език и не пропускахме да изследваме точно физичните условия на сапунения мехур, както и социалните служби на сапунците. С последната цел заминахме за столицата, където бяхме представени на държавния глава, който носеше титлата повелител на Мислещите. Сапунците наричат себе си „Мислещите“, и то с право, тъй като насърчаването на науките стои при тях на висока почит, а в споровете на учените цялата нация взима най-дейно участие. В това отношение трябваше да придобием опит, който без малко щеше да ни се отрази зле.