Читать «Върху сапунения мехур» онлайн - страница 7

На заседанието Глагли стана да се защити. Той изтъкна преди всичко, че учението за света като плътен противоречи на учението за произхода му от дъха на Рудипуди, и попита къде впрочем трябва да е стоял великанът, щом като няма други светове. Въпреки начетеността си академиците от старата школа отстояваха твърда позиция срещу тези доводи. Глагли щеше да прокара първите си две тези, ако третата не бе събудила подозрение. Политическата й неблагонадеждност бе прекалено очевидна и в това отношение дори приятелите на Глагли не смееха да се застъпят за него, тъй като твърдението, че имало и други светове, се смяташе за противоимперско и антинационално. И понеже Глагли въобще не искаше да се отрече, мнозинството от Академията бе склонно да го низвергне, а най-отявлените му противници вече мъкнеха казани с глицерин, за да го варят, докато омекне.

Като изслушах цялото безпочвено дърдорене „за“ и „против“, бидейки при все това сигурен, че се намирам върху сапунен мехур, който синът ми бе духнал преди около шест секунди от прозореца към градината с помощта на сламка, и като видях, че този сблъсък между двойно погрешни мнения застрашава живота на едно честно разсъждаващо същество — защото за един сапунец варенето до омекване все пак е жизнеопасно, — то аз не можах да се сдържам повече, скочих и поисках думата.

— Не върши глупости — изшътка чичо Вендел, побутвайки ме. — Ще си навлечеш нещастие с твоите приказки! И тъй, и тъй няма да те разберат! Ще видиш! Кротувай си!

Но аз не позволих да ми попречат и започнах:

— Уважаеми господа Мислещи! Разрешете ми няколко забележки, тъй като аз наистина съм в състояние да дам сведения за произхода и естеството на вашия свят.

Тук настъпи всеобщ ропот:

— Какво? Как? На „вашия“ свят ли? Може би вие имате друг свят? Слушайте! Слушайте! Този дивак, този варварин! Той знае как е възникнал светът.

— Как е възникнал светът — продължих с повишен глас, — не може никой да знае, нито вие, нито аз. Защото и Мислещите са също като нас двамата само нищожна искрица от безкрайния дух, които се въплъщава в безкрайни образи. Но как е възникнала изчезващата частица свят, върху която стоим, това мога да ви кажа. В действителност вашият свят е кух и пълен с въздух, а обвивката му не е по-дебела, отколкото сочи господин Глагли. Без съмнение той ще се пръсне някога, но дотогава могат да изминат още милиони от вашите години. (Силно „браво“ от глаголианците.) Вярно е също, че има още много обитаеми светове, но те не са просто кухи кълба, а много милиони пъти по-големи каменни масиви, обитавани от същества като мене. И мазнината, и алкалият не са нито единствените, нито пък изобщо са елементи, а представляват сложни вещества, които само случайно играят някаква роля за този ваш малък свят от сапунен мехур.

— Свят от сапунен мехур ли? — Буря от негодувание се надигна от всички страни.

— Да — извиках неустрашимо, без да обръщам внимание на чичо Вендел, който ме дърпаше и теглеше да престана, — да, вашият свят не е нищо повече от един сапунен мехур, който малкото ми синче направи с помощта на сламка и който пръстът на едно дете може в следващия момент да смаже. Естествено, в сравнение с този свят моето дете е великан…