Читать «Върху сапунения мехур» онлайн - страница 4

— Бързо, чичо, хайде бързо! — паникьосах се аз. — Върни ни отново човешкия ръст! Сапуненият мехур ще се спука всеки миг! Истинско чудо е, че още се крепи! Но колко време сме вече тук?

— Не бери грижа — рече чичо Вендел невъзмутимо, — сапуненият мехур няма да се спука, преди да се махнем оттук. Мярката ни за време се намали едновременно с нас и това, което ти смяташ тук за една минута, е според земното време едва една сто милионна част от него. Ако сапуненият мехур лети само десет земни секунди във въздуха, за нашето сегашно телесно устройство това прави един цял човешки живот. Естествено, обитателите на сапунения мехур живеят сто хиляди пъти по-бързо, отколкото понастоящем ние.

— Как, да не би да вземеш да твърдиш, че и сапуненият мехур има жители?

— Разбира се, че има жители, и то доста образовани. Само че тяхното време тече приблизително десет билиона пъти по-бързо от човешкото, т.е. те чувствуват, те живеят десет билиона пъти по-стремително. Това означава, че три земни секунди са равни на един милион години върху сапунения мехур, макар и неговите обитатели да не са създали понятието година в нашия смисъл на думата, тъй като тяхното сапунено кълбо няма постоянна и достатъчно бърза ротация. И като вземеш предвид, че този сапунен мехур, върху който се намираме, е възникнал най-малко преди шест секунди, трябва да признаеш, че през тези два милиона години на същото това място вече са могли да се развият един доста приличен живот и подобаваща нему цивилизация. Поне това отговаря на опита ми с други сапунени мехури, като на всички тях и производните им не може да се отрече родствената прилика с майката Земя.

— Но къде са тези обитатели? Тук виждам добре предмети, които бих оприличил на растения, а тези полукълбовидни куполи биха могли да представляват един град, обаче нищо човекоподобно не мога да открия.

— Много естествено. Сетивната ни способност, макар и да е станала сто милиона пъти по-голяма от човешката, въпреки това е още сто хиляди пъти по-бавна от тази на сапунците (нека да наречем така жителите на сапунения мехур). Докато сега ние мислим, че е изминала една секунда, те изживяват двадесет и осем часа. В това съотношение е ускорен целият живот тук. Разгледай само тази растителност.

— Правилно — съгласих се аз, — виждам ясно как дърветата тук — защото тези кораловидни образувания навярно са дървета — растат, цъфтят и Дават плодове пред очите ни. А там една къща израства, тъй да се каже, направо от земята.

— Сапунците я строят. В тази минута, в която гледаме, наблюдаваме резултата на двумесечен и повече труд. Самите работници не виждаме, понеже движенията им се извършват прекалено бързо за нашата възприемателна способност. Но скоро ще излезем от затруднението. С помощта на микрогена ще изостря усета ни за време сто хиляди пъти. Ето, помириши още веднъж. Ръстът ни си остава същият, преместих само скалата на времето.