Читать «Върху сапунения мехур» онлайн - страница 2

— Хм, не можете да разберете, не мога да ви го обясня, пък и няма да ви помогне. Хората си остават хора независимо от възрастта, не виждат по-далеч от носа си. Защо тепърва да спорим?

— Как попадна сега на микрогена? — поинтересувах се аз.

— Много просто, скъпи племеннико. За днешния учен свят микрогенът представлява това, което е сапуненият мехур за твоето момче. Може би една играчка, въпреки това за разбирането й липсва всякаква опорна точка. Но понеже учените не са деца и предявяват претенцията да разбират всичко, би се завързал един безкраен спор, ако пожелаех да извадя на бял свят учението си. Напълно безполезно, тъй като решението се намира извън цялото днешно познание. Биха ми се присмивали — хм — лудница…

— Все едно — възпротивих се аз, — да се възвести истината, е дълг дори ако трябва човек да понесе страданията на непризнат гений! Само по този път са постигнати завоеванията на цивилизацията. Извади доказателствата си!

— Хм — усъмни се чичо, — а ако никой не може да проумее доказателствата? Ако говорим на два различни езика? Тогава спорът завършва с това, че се унищожава малцинството — физически или морално. Нямам никакво желание за това.

— Въпреки всичко — отвърнах аз храбро — бих изповядвал истината, ако държах в ръцете си доказателствата.

— Пред непълнолетни и слепци — така ли? Искаш ли да опиташ? Погледни това нещо.

Чичо Вендел извади малък апарат от джоба си. Различих няколко стъклени тръбички в метална обковка, с винтове и скала. Той поднесе тръбичките под носа ми и започна да върти. Усетих, че вдишвам нещо необикновено.

— Ах, колко е хубав този тук! — възкликна пак синът ми, сочейки един нов сапунен мехур, който бавно се спускаше откъм парапета на прозореца.

— А сега разгледай този сапунен мехур — нареди чичо Вендел и продължи да върти.

Стори ми се, че сапуненият мехур видимо се увеличава. Доближавах го все повече и повече. Прозорецът с момчето, масата, пред която седяхме, градинските дървета се отдалечаваха, ставаха все по-неясни. Единствено чичо Вендел си оставаше до мене; тръбичката си бе прибрал в джоба. Досегашното ни обкръжение бе вече изчезнало. Като огромен матовобял купол се разстилаше небето над нас и се изгубваше на хоризонта. Спояхме върху огледалната повърхност на обширно, замръзнало езеро. Ледът бе гладък и без пукнатини; въпреки това изглеждаше като че ли извършва слаби, вълнообразни движения. Неясни силуети се подаваха тук-там над повърхността.