Читать «Музи и мъдреци» онлайн - страница 4

Музите плеснаха с ръце от смайване и казаха, че наистина през последните години не били слизали много често при хората, пък и развитието на материалната сила, промишлеността и науката съвсем не били тяхна работа, а напредъкът в изкуството не им бил направил особено впечатление. Ала Клио и Урания всъщност би трябвало да знаят това.

И те го знаели, потвърдиха двете музи, макар и не толкова точно, защото сега било много трудно да бъдеш в течение на събитията, а списанията били много скъпи, също като книгите; те можели да купят тези съчинения само на вехто.

— Та нали днес — обърна се една от музите към Солон — има много повече хора, отколкото тогава, когато бяхте живи?

— Положително, скъпа госпожице, много, много повече.

— И щом още тогава сред малкото хора на Елада е имало двадесет и двама мъдреци, колко ли може да са те сега в цяла Европа? Бих искала да ги видя веднъж събрани заедно!

— Или пък просто да се запознаем с някои от тях — въодушеви се Ерато.

— Това би било прекрасно — потвърди Хор. — Но как ще ги открием и как ще ги съберем?

— По наше време — заразправя Талес — мои съотечественици намерили веднъж в закупения от тях улов риба един златен триножник, който — както казват — Елена хвърлила някога в морето, за да даде той повод за свада на по-сетнешни поколения. И наистина така се случи, че ние завързахме спор с жителите на Кос заради притежанието на триножника, докато се споразумяхме да попитаме делфийския Аполон кому трябва да принадлежи скъпоценността. „На най-мъдрия!“ — отговори оракулът. Тогава милезийците донесоха триножника на мене, защото ме смятаха за най-мъдрия; те явно не познаваха Солон. Но аз изпратих триножника нему. Солон пък, който не се считал за най-мъдър, го дал на друг, той го препратил по-нататък и тъй накрая той пак дойде при мене. Тогава аз го обрекох на бога, защото мъдростта подобава само на боговете, поради което и моят приятел Питагор не се смяташе за мъдрец, а за философ, любител на мъдростта. Тази обиколка на триножника ни показа обаче кого смятахме в наше време за мъдрец: всеки, който веднъж бе получил триножника. Предлагам сега да дадем на един съвременен човек някаква скъпоценност с подобно предназначение и да изчакаме до кого ще стигне тя.

— Това малко ще ни помогне — намеси се Питагор, — аз познавам по-добре съвременните хора. Ако оставим триножника да бъде изровен, те ще възприемат надписа като несериозен и невалиден за настоящето и ще го подарят на някой музей като намерения сватбен подарък на Пелопс от Хефест или пък като дарение на Делфи от Талес. Другояче трябва да подхванем работата и сами да потърсим мъдреците. Ако се понрави на господата, аз ще използувам всеизвестната си вълшебна сила, ще ида при хората и след половин час ще ви донеса най-сигурната справка.