Читать «Музи и мъдреци» онлайн - страница 6

— Вие го въведохте? — Философът ме погледна втренчено, изглежда, ме взе за малко мръднал.

— Да — потвърдих, — тъй като аз съм Питагор.

— Драги мой — подсмихна се философът, — елате на себе си. Та това е една напълно митична личност.

— Накратко — продължих аз, — мислех, че се занимавате изключително с мъдреците — нима вече съвсем няма такива? Та аз чух, че един живял в Егмонд, един в Хага, също един в Кьонигсберг?

— Те отдавна са мъртви — подметна философът сухо. — Много ще ви моля да не обърквате непрекъснато философията с практическото приложение на етическите правила. Днес философията е наука и ако бяхте чели моята книга, щяхте да го знаете.

— Ами за какво пишат моите последователи, ако не за мъдростта? — учудих се аз.

— За други философи! — изгуби търпение той. — И настоятелно ви съветвам да се позапознаете малко с историята на науките. Сбогом, господин…

— Питагор — натъртих аз и си тръгнах.

Упътих се направо насам; защото нямаше къде другаде да търся истината. И за да не се върна съвсем без да съм си свършил работата, опитах едно последно средство, като поех пътя, по който в днешно време хората стават прочути, а именно — вестникарската обява. Дадох да отпечатат тълкуването ми за мъдростта и да разгласят навсякъде: „Който иска да бъде мъдър като мъдреците на Гърция, музите го, канят на гости и го очакват на Парнас.“ Успех, разбира се, не смея да си пожелая.

Питагор имаше право. Не дойде никой.

— Но нима хората вече съвсем не ценят мъдростта? — попитаха накрая музите.

— Ценят я високо, много високо — увери ги Питагор.

— И защо тогава не искат да бъдат мъдри?

— Всеки предпочита някой друг вместо него да изпълнява почетната длъжност на мъдреца.

— Значи толкова благонравни и скромни са хората! — провикна се зарадвана Ерато. — Наистина не съм очаквала такова нещо. Не искат да бъдат мъдри, за да…

— … за да могат да останат по-мъдри от мъдреците! — заключи Питагор.

И действително хората си останаха по-умни. Музите и мъдреците чакаха още много вечери да дойдат хора, които искаха да бъдат мъдри, но си останаха сами. Само веднъж помислиха, че идва някакъв мъдрец; ала то бе просто едно малко момче с големи сини очи, което се бе загубило, защото искало да занесе меденката си на Снежанка и тръгнало на юг вместо на север, Солон сложи ръка на къдриците му, а Мелпомена и Ерато го целунаха по устата и го заведоха вкъщи.

След това отново литнаха към Парнас, седнаха с двадесет и двамата мъдреци на чай и си рекоха:

— Можем да изчакаме, нали сме още млади.

Информация за текста

Kurd Laßwitz

Musen und Weise, 1890

Сканиране: Xesiona, 2009

Разпознаване и редакция: NomaD, 2009

Издание:

Курд Ласвиц. Апикис

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1990

Рецензент: Людмила Стоянова

Редактор: Димитричка Железарова

Оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Ангел Ангелов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева

Bis zum Nullpunkt des Seins

Verlag Das Neue Berlin, Berlin, 1979