Читать «Музи и мъдреци» онлайн - страница 6
Курд Ласвиц
— Вие го въведохте? — Философът ме погледна втренчено, изглежда, ме взе за малко мръднал.
— Да — потвърдих, — тъй като аз съм Питагор.
— Драги мой — подсмихна се философът, — елате на себе си. Та това е една напълно митична личност.
— Накратко — продължих аз, — мислех, че се занимавате изключително с мъдреците — нима вече съвсем няма такива? Та аз чух, че един живял в Егмонд, един в Хага, също един в Кьонигсберг?
— Те отдавна са мъртви — подметна философът сухо. — Много ще ви моля да не обърквате непрекъснато философията с практическото приложение на етическите правила. Днес философията е наука и ако бяхте чели моята книга, щяхте да го знаете.
— Ами за какво пишат моите последователи, ако не за мъдростта? — учудих се аз.
— За други философи! — изгуби търпение той. — И настоятелно ви съветвам да се позапознаете малко с историята на науките. Сбогом, господин…
— Питагор — натъртих аз и си тръгнах.
Упътих се направо насам; защото нямаше къде другаде да търся истината. И за да не се върна съвсем без да съм си свършил работата, опитах едно последно средство, като поех пътя, по който в днешно време хората стават прочути, а именно — вестникарската обява. Дадох да отпечатат тълкуването ми за мъдростта и да разгласят навсякъде: „Който
Питагор имаше право. Не дойде никой.
— Но нима хората вече съвсем не ценят мъдростта? — попитаха накрая музите.
— Ценят я високо, много високо — увери ги Питагор.
— И защо тогава не искат да бъдат мъдри?
— Всеки предпочита някой друг вместо него да изпълнява почетната длъжност на мъдреца.
— Значи толкова благонравни и скромни са хората! — провикна се зарадвана Ерато. — Наистина не съм очаквала такова нещо. Не искат да бъдат мъдри, за да…
— … за да могат да останат по-мъдри от мъдреците! — заключи Питагор.
И действително хората си останаха по-умни. Музите и мъдреците чакаха още много вечери да дойдат хора, които искаха да бъдат мъдри, но си останаха сами. Само веднъж помислиха, че идва някакъв мъдрец; ала то бе просто едно малко момче с големи сини очи, което се бе загубило, защото искало да занесе меденката си на Снежанка и тръгнало на юг вместо на север, Солон сложи ръка на къдриците му, а Мелпомена и Ерато го целунаха по устата и го заведоха вкъщи.
След това отново литнаха към Парнас, седнаха с двадесет и двамата мъдреци на чай и си рекоха:
— Можем да изчакаме, нали сме още млади.
Информация за текста
Kurd Laßwitz
Musen und Weise, 1890
Сканиране: Xesiona, 2009
Разпознаване и редакция: NomaD, 2009
Издание:
Курд Ласвиц. Апикис
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1990
Рецензент: Людмила Стоянова
Редактор: Димитричка Железарова
Оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Ангел Ангелов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Bis zum Nullpunkt des Seins
Verlag Das Neue Berlin, Berlin, 1979