Читать «Музи и мъдреци» онлайн - страница 2
Курд Ласвиц
— А как се наричат тогава седемте мъдреци? — попита наивната Ерато.
— Първият се нарича Со̀лон — натърти Клио.
— Това и аз го разбрах. А вторият Хили, нали?
— Нищо подобно, та това се отнася към по-новата история! Искам да ви обясня стиха, скъпи дами. Chili означава Хилон, Peru — Периа̀ндър, Tal — Та̀лес, Klee — Клеобул и Bitter-Bier — Пѝтак и Бѝант.
— Но защо не се казва тогава Pitter-Bier?
— Това не зная — отвърна Клио сърдито, — питайте господин Симонид. Впрочем можете да го изговаряте, както си щете.
Поканите бяха написани и тъкмо се готвеха да ги изпратят, когато се оказа, че те вече съвсем не могат да бъдат пренесени навреме от олимпийската поща. И това се дължеше на строгото зачитане на празниците, което — разбира се от само себе си — бе въведено в олимпийските кръгове. Ала сега всеки от седемте дни на седмицата бе посветен на даден бог или богиня и поради това на същия този ден не биваше да се работи; точно това бе приятното на Олимп, че изобщо не се налагаше да се претрепваш от работа. Пощата значи, взето дословно, въобще не вървеше, с изключение все пак на срядата, понеже този ден бе посветен на Хермес, тогава тя вървеше понякога за удоволствие. Музите бяха взели решението си в четвъртък, а приемът трябваше да се състои в събота.
И тъй, те набързо се решиха и наеха един стар слуга, който бе служил преди като вестоносец при Хермес и затова добре знаеше адресите. Казаха му да предаде устно поканите: „Нека господа мъдреците на Гърция благоволят да окажат на музите честта да ги посетят в събота на чаша чай!“
Пратеникът тръгна по обиколката си и мъдреците немалко хе зарадваха на поканата. Само че и на тях им бе трудно да запомнят имената на деветте музи; затова навсякъде ги чуваха да мърморят под носа си: Клио, Мелпомена, Терпсихора, Талия, Евтерпа, Ерато, Урания, Полихимния, Калиопа. Накрая помолиха Симонид да измисли някакъв израз за подсещане и от началните срички той им съчини следното очарователно стихче:
Оттук може да се познае възрастта на това правило. Сега вече мъдреците бяха доволни и в игралния клуб вечерта събаряха само по девет кегли наведнъж.
Щом наближи вечерта на приема, двете по-възрастни дами Клио и Урания започнаха все пак да съжаляват, че така направо се бяха отказали от кавалерите си, и тихомълком решиха да засенчат колежките си. Клио преговори още веднъж законите на Солон, за да не се изложи пред създателя им, а Урания, която бе хвърлила око на Талес, уверяваше нееднократно, че всички неща произхождат от водата и че периферният ъгъл в полукръга е прав. Вследствие на това между тях и останалите, които — много естествено — забелязаха намеренията им, се появи леко напрежение, а у всички — известно неприятно чувство, понеже всяка се страхуваше в себе си, че точно тя ще бъде една от двете, които по необходимост трябваше да останат на сухо.
Очакваната вечер завари музите в приемната на Клио в най-хубава премяна, всяка муза държеше току-що излъсканата си емблема в ръка и се чувствуваше само малко по-неспокойна, отколкото когато пиеха кафе и бяха насаме. Най-сетне вратата се отвори и вътре влязоха няколко достопочтени мъже, които се представиха за мъдреците на Гърция. Ала колко се учудиха музите, когато видяха не седем, а осем господа, защото освен изброените по-горе бе дошъл и Мисон.
