Читать «Апикис» онлайн - страница 2

Докато, отдаден на този въпрос, наблюдавах втренчено странното оживление в нозете си, изглежда, бавно съм напредвал по скалния насип, защото внезапно се намерих пред една стръмна стълба, при все това по нея можеше да се върви, която водеше от височината надолу към хълмовете. Започнах да се съмнявам дали трябваше да дръзна без спътниците си да пристъпя в това непознато царство, но преди още да постигна съгласие със себе си, отпреде ми изникна един жител на страната, махна с ръка и ме прикани да сляза по стъпалата. Трябваше да се подчиня на тази заповед, защо — не бих могъл да кажа, но поканата бе настоятелна като божествен знак. Също така чувството, което изпитах, когато в противовес с първоначалното си намерение отстъпих безусловно и при все това с желание пред непознатия, не мога да сравня с нищо друго, освен с гласа на съвестта, която ни тласка към действие без избор, каквото и да ни подсказва самоанализът.

Обитателят на страната, който носеше лека наметка от блестяща като злато материя над тясно прилепнала долна одежда, бе нисък на ръст, но с благородна осанка, оръжие по него не можах да забележа; с горда походка той крачеше отпред, докато аз, като в сън, вървях безсилен след него. Когато стигнахме до брега на морския залив, той се обърна към мене, сякаш знаеше с абсолютна сигурност, че го бях последвал, макар че през десетте минути път изобщо не се поинтересува за мене, и ми зададе някакъв въпрос. Езикът в първия момент ми прозвуча чуждо и може би не бих го разбрал, ако общият елински характер на нашата околност внезапно не бе извикал у мене мисълта: това е гръцки. И когато непознатият повтори въпроса си, аз вече го разбрах, озадачи ме само необичайният изговор. Той ме попита в коя страна съм роден и как съм попаднал на този остров, също дали зная кой град се разстила пред очите ми. Стори ми се, че не очаква отговор на въпросите си, а ги бе задал само за да се убеди в невежеството ми; защото, когато му отговорих според възможностите си на класически гръцки с, разбира се, за него очевидно странно, но все пак разбираемо произношение, лицето му придоби израз на радостно учудване.