Читать «Махди» онлайн - страница 2

Тази пушка бе голямата сърдечна мъка на Абдуллах и все пак той, изглежда, я обичаше извън всяка мяра и му бе драго да говори за нея. Ето и сега, седейки до мен край кладенеца, а притисна любвеобилно, плъзна приятелски поглед по нея и каза:

— Виждал ли си изобщо някога такава изработка, ефенди? Не е ли достойна за възхита?

По приклада на пушкалото беше вмъкната именно голяма интарзия от слонова кост. Изображението представляваше някаква неразбираема за мен фигура. Ето защо и отговорът ми не задоволи съвсем неговото желание.

— Изключително изящна, да, направо великолепна! Но какво ще да представлява изображението?

— Какво представлява? Ама че въпрос! Нима не виждаш?

Абдуллах тикна приклада под носа ми.

— Ето на, огледай го по-внимателно! Е, какво е?

Аз всячески се постарах да разгадая нещото, ала напразно. То не бе надпис, нито картина, изобщо нищо разпознаваемо.

— Ти си кьорав — отсъди той. — Дано Аллах просветли очите ти! Ама понеже си християнин, хич не е за чудене, дето не можеш да различиш изображението. Един праведен мюсюлманин от пръв поглед ще ти съзре какво означава. Нима не разпознаваш, че е глава?

Глава? Нямаше и следа от такава! Най-много човек можеше да го сметне за безформения череп на някой речен кон. Та аз поклатих значи със съмнение глава.

— Не? Аллах, валлах, таллах! Това е главата на Пророка, който седи във всичките небеса на Аллах.

— Невъзможно! Та тук не се вижда и помен от глава! Къде е всъщност носът?

— Той липсва, ефенди. Пророкът не се нуждае от нос. Той сега е най-чист дух и се състои от десет хиляди благоухания.

— Къде е устата?

— Тя липсва, защото Пророкът повече няма нужда от уста, понеже ни говори чрез Корана.

— Не забелязвам също очи.

— За какво очи, след като на Пророкът не е нужно да вижда нищо — нали пред Аллах всичко стои открито?

— Напразно диря и ушите!

— Няма да ги намериш, защото ги няма. На Пророка не е необходимо да чува нашите молитви, понеже ни е предписал техния дословен текст.

— Къде е брадата?

— Не се вижда. Кой ще посмее да я оскверни чрез слонова кост, след като клетвата в брадата на Пророка е най-висшата и най-святата!

— Следователно от главата може да се съзре единствено челото?

— Също то не. То си е седалище на духа и човек изобщо не може да го изобрази.

— Значи от главата тук няма хич нищо?

— Хич нищо — потвърди Абдуллах. — Но аз различавам всяка черта на лицето!

— Без изобщо да виждаш главата? Нека го схване, който може!

— Е, да, един християнин действително не може да го схване. Вие всички сте наказани с неизцерима слепота!

— Ти също, само че твоята слепота има по-ясен поглед и от най-здравото око. Ти виждаш една глава, на която не липсва нищо, освен всичко. Впрочем на вас ви е забранено да изобразявате хора. Колко по-достойно за наказание е деянието да изписваш Пророка!