Читать «Шамах» онлайн - страница 21

— Днес нали е петък, позволено ли е да се извършват покупко-продажби?

— В този случай, да — отвърна той. — Ние не живеем тук, а сме пътници и не можем да чакаме.

— Но и по отношение гостоприемството сме пътници, които не могат да чакат! Защо ислямът е толкова отстъпчив, когато се касае за печелене на пари, но толкова непреклонен и твърд, когато към ближния трябва да се прояви любов и доброта?

— Недейте бърка моя търговски партньор с исляма — помоли Мустафа Бустани. — За исляма гостоприемството принадлежи към добродетелите, които на никой човек не бива да липсват.

— Също спрямо друговерци?

— Да, спрямо християни, юдеи и езичници.

— Как при това положение става така, че жителите на Хеброн пренебрегват предписаните от исляма добродетели и въпреки това, или по-скоро именно заради това, се считат за безукорни последователи на Пророка?

— На този въпрос никой не може да отговори.

— О, напротив! — обадих се аз.

— Кой? — поиска да знае той.

— Нашият Тхар вече отговори.

— Кога?

— Сутринта, когато говорихме с ферик-пашата.

Момчето ни слушаше. Като разбра сега, че е разрешило въпрос, за който неговият баща бе на мнение, че никой не може да даде отговор, се почувства много важно и потвърди:

— Да, това е вярно! Аз винаги знам повече от другите! Затова нашата готвачка и нейният мъж винаги ме наричат Избраника. Какво всъщност съм казал, ефенди?

— Ти охарактеризира жителите на Хеброн като хананеи, вярно, само образно, но не без действителна причина.

— О, да! Причини аз винаги си имам!

— Те са външно мюсюлмани, но вътрешно все още хананеи. Тънкостите на мойсеизма и исляма са минали покрай тях, оставайки полепнала по тях само утайката.