Читать «Призрака на Ляно Естакадо» онлайн - страница 123

— Той яздеше шестия кон, сър — кимна Фокс.

— Тъй си и мислех!

— Имам ви пълно доверие, мистър Шетърхенд. Тайната ми не може повече да бъде запазена, тъй като във всички случаи вие ще видите бърлогата на Призрака, където живея. А вероятно в бъдеще няма да е вече необходимо да продължавам да си играя на криеница, понеже се надявам, че ще ни се удаде да унищожим бандата до последния човек. Липсва ми само още един — предводителят им от преди години, когато от всички останах жив единствено аз.

— Кой знае къде се белеят костите му! Фокс, въпреки вашата младост вие сте истински герой. Уважавам ви. По-късно ще ми разкажете всичко най-подробно. Но аз още отсега знам що за човек сте, с какви опасности сте се борили и сте побеждавали. Понеже имате толкова много коне и можете да се появявате и изчезвате както и когато си поискате, то сигурно нейде тук, в Ляно Естакадо, има вода, дървета, трева и плодове.

— Наистина има такова място, сър. Живея край малко езеро отвъд кактусовото поле.

— Аа, край езеро? Значи преданието не лъже! Моля, опишете ми мястото!

Блъди Фокс изпълни молбата му, а Олд Шетърхенд реши засега все още да не дава гласност на тази тайна.

Тъкмо когато слънцето залязваше, те се натъкнаха на следите, оставени от волските коли, и сега вече се отправиха по тях право на юг. Не беше трудно да ги следват, понеже скоро се появи тънкият сърп на луната, който пръскаше достатъчно светлина. После, след като яздиха около час, Олд Шетърхенд внезапно спря врания си жребец и посочи напред.

— Ето ги преселниците — каза той. — Вижда се тяхното укрепление от коли. Останете тук, аз ще се промъкна напред и ще ви донеса точни сведения.

Той слезе от коня си и бързо изчезна. Измина около половин час, докато се завърне. Съобщи следното:

— Образуван е четириъгълник от дванадесет големи волски коли, а в средата му са насядали хората. Нямат нито какво да ядат и пият, нито пък някакъв горивен материал за огън. Водачът им ги е предал, иначе би трябвало да са запасени с тези неща. Воловете лежат на земята и стенат. Не им остава много да живеят, утре сутринта сигурно въобще няма да успеят да се изправят на крака. Малкото вода, която имаме, няма да стигне дори за хората. За да спасим животните, трябва на всяка цена да им направим дъжд.

— Дъжд ли? — попита Хобъл Франк. — Да не би да искаш да кажеш, че тук, в сърцето на Ляно, можеш да събереш облаци на небето и да ги накараш да изпратят дъжд.

— Точно така!

— Какво? Как? Е, това вече ми се струва май прекалено. Вярно, че си славен човек, ама все пак не ми се вярва да можеш ей тъй, по поръчка да събереш облаци по небето. Ами кой ще ги докара тези облаци?

— Електричеството. Нямам време сега да ти обяснявам всичко. За да получим вода, ми е необходим огън, някоя възможно по-голяма горяща площ. Блъди Фокс спомена за едно обширно кактусово поле, намиращо се недалеч оттук на юг. В такъв случай се надявам за кратко време да ви докарам кратък, но проливен дъжд. А сега елате след мен!