Читать «Призрака на Ляно Естакадо» онлайн - страница 122

— Кажи ни тогава твоето обяснение! — подкани го Джими през смях.

— Нямам такова намерение!

— Защо?

— Защото по такъв начин пак ще те направя по-умен с няколко градуса по Целзий, без да видя никаква благодарност от теб.

— Или може би защото ти самият не намираш никакво обяснение!

— Охо! Щом имаш такова мнение за мен, тогава все пак ще е по-добре да те просветя. Една подобна сигнална ракета дължи създаването си на сярното свързване между фосфора и праханта, които понякога…

Той бе прекъснат от възклицание на Олд Шетърхенд. Ловецът посочи с ръка на юг и каза:

— Оттам идва някакъв самотен конник! За да яздиш съвсем сам из пустинята, трябва да си много смел и особено добре да познаваш Ляно Естакадо.

— Кой ли може да е той? — попита Фред. — Изглежда, се е насочил право към нас.

Поразяващата ръка дръпна поводите на коня си, извади далекогледа от кобура на седлото, насочи го към ездача, който се приближаваше в пълен галоп, после го свали и рече:

— Не е изключено да е Блъди Фокс, за когото ми разказвахте.

Нека го изчакаме тук!

След кратко време Фокс различи отделните хора от отряда.

Той размаха ръка за поздрав и още отдалече извика:

— Какъв късмет да ви срещна, мешърс! Трябва незабавно да се притечете на помощ!

— На кого? — попита Олд Шетърхенд.

— На керван от преселници, повечето от които немци. Много вероятно е още тази нощ да бъдат нападнати от Лешоядите.

С тези думи той се беше вече приближил до малката група ездачи, спря коня си и най-напред подаде ръка на Олд Шетърхенд.

— Вероятно няма да сгреша — продължи той, — ако приема, че се намирам пред Поразяващата ръка. Сър, радвам се да се запозная с вас. Аз съм Блъди Фокс.

— Най-сетне имам случай да ви разтърся ръката — отвърна ловецът на неговия поздрав. — Слушах много за вас. А що се отнася до кервана на преселниците, той несъмнено е същият, който търсим и ние. Къде се намира?

— На югоизток оттук. Изглежда, се е насочил право към голямото кактусово поле.

— Не ми е познато.

— То е най-голямото в цялата Ляно. Срещнах и преброих повече от тридесет Лешояди, застрелях двама от тях. Извадили са коловете и после са ги забили в посока към кактусовото поле. През него не е възможно да се премине. По това може със сигурност да се заключи, че там преселниците ще бъдат избити.

— Колко време трябва да яздим, за да догоним тези хора?

— Ако галопираме, са ни необходими не повече от три часа.

— Добре, тогава напред! Да не губим нито минута. Можем да разговаряме и по време на ездата.

Малкият отряд се понесе като вихрушка през пустинята. Блъди Фокс не се отделяше от Олд Шетърхенд и му разказа за срещата си с Лешоядите и как бе загубил своите четири коня. Ловецът го погледна отстрани и с многозначителна усмивка му каза:

— Пет коня ли имате, Фокс? Хмм! Тук, сред пустинята Ляно? А намира ли се между тях и онзи кон, на който съвсем наскоро покрай нас прелетя Призрака Отмъстител?