Читать «Островът на скъпоценностите» онлайн - страница 32
Карл Май
— За Палдуин? Няма да мога да разкажа много, тъй като самият аз дълги години не пях чувал нищо за него.
— Но сега все пак знаете.
— Действително. Той ми разказа и за вас. Но че има момче, това не знаеше. Той много ви е опичал и до днес още не ви е заправил. Търговският корап, на който пил навремето, круширал и Палдуин намерил прием на един китоловски, където прекарал пълни три години. Нямал възможност значи да си дойде, а когато се върнал, чул, че сте напуснала мястото си като домашна помощница.
— Бях принудена да се омъжа и да напусна родината.
— За това той не узнал нищо. Веднага тръгна по море и доскоро пеше из чужпината. Сега пак замина, и то с прочутия „Тигър“, дето по-рано пеше разпойнически корап, и разправят, пил най-доприят съд по всички морета.
— Кога ще си дойде пак?
— Това не знам, тъй като още не ми е писал. Но като пристигне писмото му, ще го знам, както и селището, където тряпва да изпратим писмата си. Той опеща да ме навести веднага щом се върне и ще доведе и своя приятел, почетният поцман Каравей. Я отгатнете кой е той!
— Братът на Лилга, циганската княгиня!
— Вярно, знаете го! Нима и вие познавате тази дяволска Лилга?
— Да.
— Къде сте се запознала с нея?
— Тук. Беше веднъж в замъка Хелбигсдорф.
— Я виж! Какво я е довело насам?
— Искаше да ми каже, че вашият брат е жив.
— Пре! Тя е всезнаеща. Как ви се хареса?
— Добре, много добре.
— На мен също. Аз първо я смятах за стара вещица, продала душата си на Дявола. По-късно опаче съзнах, че е порядъчна фуста, на която човек тряпва да й има уважението. Люпопитен съм дали нявга ще ми се мярне пак пред очите.
— Това може да стане веднага! — зачу се един глас иззад камината.
Томас се обърна и съгледа тази, за която току-що бе говорил.
— Това е тя, наистина, жива-живеничка! Това калпаво женище се е скрило, за да ме подслуша. Откъде пък се вясна, Лилга?
— Аз идвам отвсякъде.
— Получила ли си някакво писмо от прат ти Каравей?
— Не. „Тигър“ вероятно е тръгнал за Америка. Ето защо още не е дошла новина от него.
— Ама неговото писмо хич и няма да те намери, като се щураш навсякъде.
— Погрижено е да получавам всичко, което е предназначено за мен.
— Днес тук ли оставаш?
— Да.
— Това е допре! Така ще можем хупавичко да си поседим и да си поприказваме каквото ни е на сърцето. Ето, скъпа фрау Хартман, шапката и чадъра ми. Приперете ми нещата!
— Ние няма да останем тук, а ще отидем горе в моята стая — рече икономката. — Там ще вечеряме, а по-късно ще ви покажа стаите.
Те тръгнаха към едно странично крило на господарската къща, където бе жилището на фрау Хартман. Тъкмо се бяха настанили удобно и се появи управителят.
— Фрау Хартман, елате бързо! Има посещение за хер майора: трима знатни господа, намиращи се на път, искат да говорят с него.
Той поведе икономката към приемната, където я чакаше Амброзиус Натер с двамата си спътници.
— Ваша слугиня, майне херен! С кого имам честта…?
Натер взе думата:
— Името ми е Хелман. Аз съм хусарски подполковник и приятел на майор Хелбиг. Тези двама господа са мои роднини — тук хер председателят и тук хер секретарят фон Хелман. Ние сме излезли на излет, озовахме се в тази местност и решихме да посетим нашия приятел. За съжаление той отсъствал, както чухме?